Archive for the ‘Риби’ Category

Тя е сладководна риба, но обитава и слабо солени води /до 1 %/. Среща се в Дунав и по долните течения на притоците му, в реките Камчия, Марица, Места, Тунджа, Струма и в крайморските езера /Шабла, Дуранкулак, Езерец/, а така също и във водоемите, в които има богата растителност. Тя е ненаситна, хищна риба. През първата година се храни с планктон и отчасти с дребна риба, а през втората — с личинки, червейчета и риба. Възрастните, наречени „санитари на водоемите“, ядат жаби, водни плъхове, дребни водоплаващи птици, бозайници и болните, слабите и израждащи се риби, носители на зарази, В лакомията си тя изяжда и собственото си поколение. В занемарените блата тя използува дребната, малоценна и израждаща се каракуда и за нейна сметка дава ценно месо и хайвер. През зимата се измества в по-дълбоките места, където е по-топло, намира храна и продължава да се храни. Половата зрелост настъпва на 3 – 4 – годишна възраст, а при мъжките – една година по-рано. През април-май, а някъде и по-рано, женската изхвърля в зависимост от големината и възрастта си от 5 до 400 хиляди хайверени зрънца. Според някои автори женските могат да изхвърлят дори до 1 милион хайверени зрънца. Поради голямата си лакомия щуката бързо нараства и достига големи размери.
В месото на щуката се установява наличие на витамините А, В1, В2, С, РР. Пикочната киселина в месото на щуката е 144 мг%.

Родината му е Централна Азия. Сега се среща в почти всички части на света: в реките от басейна на Средиземно, Азовско, Каспийско и Арал-ско море, в реките на Западна Европа, в реките от басейна на Тихия океан — от Амур на юг до Бирма. У нас е разпространен в Дунав, Марица, Струма, Места заедно с притоците им, в крайморските езера и реки. Той е топлолюбива риба. Предпочита бавно течащите или застояли, но добре огрени от слънцето води. Среща се и в полусолени води, където образува полупроходни форми, каквито са езерата и блатата край черноморското крайбрежие. Той е най-невзискателен от рибите по отношение на външните условия на живот, температурата на водата, храната и пр. Естествената храна на шарана е от животински произход, но приема и растителна храна. Породистият шаран, произлязъл от обикновения речен шаран, бива люспест, безлюспест /гол/ и огледален. Той се отличава от обикновения по качеството на месото си, което е с по-малко кости, по-тлъсто и по-сочно. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, като женската с дължина 30 — 40 см и тегло 1200 г изхвърля около 200 хиляди хайверени зърна, тези с дължина 50 — 60 см и тегло 2 —3 кг — 400 хиляди, а големите екземпляри — до 1 000 000 хайверени зърна.
Малките шаранчета на дължина до 20 см и на тегло до 200 г се наричат чуч , средните по дължина /до 30 см/ и тегло /до 900 г/ — чортан и големите с дължина над 30 см и тегло 1 кг — шаран . В миналото са улавяни шарани с дължина 120 — 150 см и тегло 50 — 60 — 70 кг. Сега рядко може да се улови екземпляр до 15 кг.
От витамините са установени А, В,, В2, РР. Като ниацин и пантотенова киселина и витамин С са установени в месото на шарана около 1 мг%. а в черния му дроб — до 3 мг%. От аминокиселините в по-големи количества са застъпени глутаминовата и аспарагиновата киселина, левцинът, пролинът, глицинът, аргининът и др.

Тя е също есетрова риба, но живее изключително в сладките води и не навлиза в моретата. У нас се среща само в Дунав. Полова зрелост достига между 5 и 7 години. Хайвера си изхвърля през април-май — от 4 до 140 хиляди хайверени зърна. За храна използува насекоми, червеи, ракообразни, включително и хайвера на други риби. На дължина достига до 125 см, а на тегло — до 16 кг. Обикновено се ловят дълги 50 см и тежки 3 — 4 кг. От всички есетрови риби месото й е най-вкусно, бяло и без кости.

Разпространена е в басейна на р. Дунав от Унгария до Молдавия,в реките Сава, Днестър, Висла и Одер и в реките на Балканския полуостров. У нас се среща в горните и средните течения на всички реки, до границата на пъстървовата зона, а така също в редица язовири /Доспат, Марица, Панчарево и др./. За разлика от бялата мряна балканската не нараства много. На дължина достига до 25-30 см, а на тегло — до 250-300 г. Месото й е много вкусно и съдържа значително по-малко кости, поради което е търсена от риболовците. Консумира се прясна, и то най-често пържена.