Ароматни треви на балкона и в градината | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Ароматни треви на балкона и в градината | Gotvarstvo.Net

Ароматни треви на балкона и в градината

Ароматните треви са с най-силен подправящ ефект, когато се използват съвсем пресни. Освен това не е ли забавно да си отглеждаш собствена лехичка с ароматни треви? Оттук ще откъснеш листенце, оттам – стръкче, и направо в супата. Не се налага да търсиш, не трябва да питаш, а пътят от лехата до чинията със супата е толкова къс.Разгледайте добре балкона си. И от двете му страни има място, където могат да се поставят сандъчета или саксии. Под парапета на стълбището или до стената също може да се намери място за сандъче.

В най-ниско поставената саксия или сандъче ще посеем кресон. Няма да закрива останалите ароматни треви. Кресонът покълва само за два дни и след една седмица можем да късаме от него. Неговите листа, цветове и пъпки са чудесна прибавка към хляб с масло и варено яйце. Пригответе вкусна утринна закуска в неделя от рохко яйце с кресон и репички. Поднесете с житен хляб, намазан с масло.
Над кресона подреждаме всички останали треви в цялата гама от цветове и форми. От тъмнозелено до грахово зелено, от нежното стръкче до дебелото листо. При това от тези малки градинки ще се разнася такъв аромат!
Най-подходящи за градината са градинският чай, мащерката, маточината. До стената на къщата или до оградата ще се намери място и за девесил или естрагон.
Нискостеблените ароматни треви, каквито са тлъстигата, портулака, седефчето и мащерката, растат навсякъде добре. Градинският чай със своите сребърносиви листа, мащерката, която по време на цъфтенето е непрекъснато заобиколена от жужащи пчели, поречът със своите красиви сини цветчета и мъхнати листа са подходящи за цветните лехи. Лавандуловият полухраст с нежни цветове, синьовиолетово цъфтящият исоп и тлъстигата растат на скалистите места.
Оформянето на лехичка с ароматни треви не представлява проблем за градинаря. На три-четири квадратни метра можем да отглеждаме 10 – 12 вида ароматни треви, сред които е достатъчно да има само един вид трайна ароматна трева.
Разделяме лехата на едногодишни, двугодишни и трайни растения. Едногодишните трябва всяка година да сменят мястото си, а трайните растения могат да издържат; три, четири години на едно и също място.
Едногодишните ароматни треви засяваме неколкократно в течение на една година, за да си подсигурим постоянни пресни запаси.
Повечето от споменатите растения растат най-добре в пръхкава хумусна почва и се нуждаят от много слънце. Съобразяваме се и с добре известното правило, че големите и кичести растения не трябва да вегетират за сметка на по-дребните видове. При засяване използуваме предните редове на лехата за ниски и дребни растения. Големите ароматни треви засяваме на задните.
Засяването се извършва през март, при което семената се покриват с пръст. В сила е правилото: толкова пръст, колкото е дебело семето. При това никога не трябва да липсва вода.
Добри помощници са малките табелки по лехата. На тях отбелязваме отделните видове растения. Това е особено важно за младите ароматни треви.
Сега трябва да се въоръжим с търпение. При някои растения трябва да се изчака доста дълго, преди да се появят първите зелени стръкчета. При чубрицата, кориандъра, копъра, лавандулата, майораната, магданоза и мащерката това трае три седмици. Босилекът, резенето, градинският чай и исопът се нуждаят от 14 дни. Пелинът, поречът, азмацукът и девесилът израстват за 7 – 10 дни.
За препоръчване е зелената част на ароматните треви да се реже с остра ножица. При положение, че трябва да нарежем пресни растения с нож на ситно, по правило не трябва да използуваме дървена подложка. По-подходяща е порцелановата чиния или подложката от изкуствена материя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.