Видовете сирена са повече от дните в годината | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Видовете сирена са повече от дните в годината

Разнообразието от сирена в световен мащаб е огромно – от мекото свежо до острото на вкус синьо сирене и до твърдите сирена, предназначени само за настъргване. Българският пазар вече е залят от всякакви видове сирена, ето защо ви предлагам кратък гид в техния свят.

Повечето сирена се произвеждат, като в млякото се поставя мая за сирене, съдържаща инзима „ринин“. Преди рининът се е извличал от „серище“ (стомаха на агне или яресукалче), а днес се произвежда синтетично. В резултат на действието му млечният белтък се разгражда частично, отделя се твърда сиренна маса и течност, наречена суроватка. Сиренната маса се обработва по различни начини – може да се отцеди и да се закваси с млечнокисели бактерии, да се пресова, да се зарази със специална плесен и да се остави да узрее.

Сирената се класифицират според вида на млякото, от което са приготвени, консистенцията или степента им на узряване. Тук ще представим основните видове.

Свежи сирена са Фета, Рикота, Маскарпоне и Моцарела. Произвеждат се, без да се отцеждат и без да зреят. Те са меки и с високо водно съдържание. Могат да бъдат осолени или овкусени с подправки или със сладки съставки (плодове и есенции).

Меки сирена са Бри и Камембер. Към сиренната маса се прибавя специална бяла плесен. По време на зреенето, което продължава 2-6 седмици, повърхността се покрива с твърда коричка от плесента, а вътрешността остава кремообразна и мека. Коричката става за ядене, въпреки че е с доста пикантен вкус.

Полумеките сирена са по-плътни, могат да се режат на филийки, но не и да се настъргват. Покрити са с восък, който може да се консумира. Тези сирена също трябва да узреят. Най-известните полумеки сирена са Едам и Мюнстер.

Твърди сирена са Грюер, Чедар, Гуада и Чешър, върху чията пита се е изобразявала котешка муцунна, обезсмъртена от Луис Карол като Чешърски котарак. Периодът им на зреене е между 2 месеца и година. Те са по-сухи и имат плътна консистенция, могат да се режат и да се настъргват.

Сирена за настъргване са Пармезанът и сиренето Романо. Структурата им не е плътна, а съставена от „трохи“, които се разпадат при рязане с нож, затова те се чупят на парчета с ръце или се стържат с ренде. С тях се гарнтират различни тестени изделия, затова са известни и като „сирена за паста“.

Консистенцията на сините сирена варира от кремообразна и мека до много твърда. Заразяват се със специална синя плесен, като сиренето се продупчва многократно с игли, което й помага да проникне във вътрешността. Вкусът им е характерен, остър и доста солен. Сирената Рокфор, Горгонзола и Стилтън имат регионални патенти, което означава, че могат да носят имената си само ако са произведени в определен географски район.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.