Подправките - история | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Подправките – история

Огромни състояния са били натрупвани и прахосвани, могъщи владетели са били съблазнявани, страшни болести – излекувани, далечни страни и народи – откривани… все заради подправките. Подправките сякаш винаги са имали магическо въздействие над човека – те галят сетивата ни: очите – с искрящите си цветове, обонянието – с наситените аромати, езика – с екзотичните си вкусове.
Подправките са ставали причина за някои от най-великите приключения в световната история – пътуванията на Христофор Колумб, Магелан, Марко Поло. Днес те ни помагат да пътешестваме, без да излизаме от кухнята. Ежедневно ни пренасят в далечни страни, които мечтаем да видим, насищат ни с вкуса и аромата на странното и непознатото…
Според митологията на древните жители на Асирия поне една подправка е била позната още преди създаването на човечеството. Когато боговете се събрали, за да създадат Земята, те пиели вино от сусамови семена.
Историците наистина доказват, че използването на ароматни треви и билки датира почти от зората на човечеството. Примитивните хора обвивали парчета месо с листа и установявали, че някои от тях чувствително подобряват вкуса на храната. Същият ефект имали различни ядки, семена, плодове и дори кората на някои дървета. Постепенно прародителите ни започнали съзнателно да използват подправки и билки – понякога, за да прикрият неприятния вкус, друг път, за да удължат трайността на продуктите.
Родината на подправките и на културата при тяхното използване е Далечният Изток. Според китайската митология човечеството се научило да употребява билките и подправките от мъдрия император Шен Нун, управлявал преди 5000 години. По-късните лечители се позовавали постоянно на неговата книга за действието на билките и подправките и я цитирали. Така до наши дни се запазило прастарото знание.
В древния Египет също познавали приложението на подправките за най-различни цели, както доказват папируси на възраст повече от 4500 години, разкриващи ни данни за използването на майораната, хвойната, канелата и различни видове смола.
В Библията се разказва за посещението на Саавската царица при цар Соломон, когато тя му поднесла “120 мерки злато, много подправки и скъпоценни камъни”. Това се е случило около 1000 г. пр. Хр. Още в онези времена съществувала оживена търговия с подправки. Египет внасял големи количества от Далечния Изток. Сухоземният път от Индия минавал през Финикийската държава. Финикийците били отлични търговци и опитни мореплаватели. Те били дотолкова свързани с търговията с подправки, че към края на 14 в. пр. Хр. подправките били наричани “финикийска стока”. Финикийците умеели да съблазнят с товара си и царе, и фараони така, че поръчките им непрекъснато да се увеличават; вероятно точно те първи са прокарали пътя към Индия.
Преди 2500 години градовете-държави в древна Гърция били в своя политически и културен разцвет. От финикийците, които въртели търговия из цялото Средиземноморие, гърците възприели не само писмеността, но също и много подправки. Основателят на медицината Хипократ /около 460-375 г. пр Хр/ е създател на много медицински трудове, събрани по-късно в Corpus Hippocraticum. Измежду близо 300 изброени от него лечебни средства има и много подправки.
Римската империя, чиито граници прогресивно се увеличавали от единия край на Средиземноморието до другия, също попаднала под магията на подправките. От тази епоха до нас са достигнали много готварски книги, най-известната от които е De re coquinaria /За готварското изкуство/ от Апиций. Рецептите свидетелстват за използването на много подправки. Според легендата Клеопатра използвала “твърде възбуждащи ястия”, за да съблазни Цезар. Огромни количества шафран били посипани по улиците на Рим за посрещането на Нерон при влизането му в града.Трябва да се има предвид, че храната по това време била еднообразна и лесно де разваляла. Месото на заклания през есента добитък трябвало задължително да се осоли, за да издържи през зимата. Тогавашните европейци не познавали картофите, царевицата, чая, кафето, шоколада, дори лимоните и захарта. Затова дори щипка пипер или съвсем малко канела превръщали обикновеното ястие в шедьовър. Веднъж оценили ролята на подправките, римляните бързо се превърнали в изтънчени кулинари.Репутацията на големи чревоугодници римляните са си заслужили и с пикантните си деликатеси, приготвени с много подправки. Черният пипер присъствал неотменно на трапезата им – заедно с традиционният гарум /силно солен сос на рибена основа, който използвали вместо сол/. Подправките се превърнали в знак за богатство и социален статус.С римските завоеватели подправките стигнали и до северните части на Европа, до древните Германия и Британия. Някои подправки, които понесли студения климат, бързо станали местни – сминдухът, чесънът или салвията.През пети век мюсюлманският пророк Мохамед се оженил за дъщерята на търговец на подправки. Той наследил занаята и пътувайки по търговските си дела, разпространявал своето учение. Вероятно привлекателността на стоката е допринесла немалко за успеха на проповедите му.

С разпадането на Римската империя западните части на Европа за дълго време били откъснати от културните процеси на континента. За разлика от това на Изток – във Византия, пазарите били затрупани с екзотични деликатеси и подправки от Азия. В текстовете на византийски хроникьори и писатели често се споменават „разкошни и богати трапези“ и „всякакви хубави ястия“. „Книгата на епарха“ (IX в.) представя отлично уредената търговия с всякакви хранителни продукти в столицата, а „Земеделския закон“ свидетелства за силно развито селско стопанство. През 965 г. Лиутпранд от Кремона, посланик на немския владетел Отон I, посетил Константинопол и в докладите си оставил няколко пренебрежителни бележки за, според него, „долнокачествените ястия и вина“ в домовете на гръцките епископи. Той обаче бил впечатлен от печеното агне, пълнено с чесън, праз и кромид лук и полято с някакъв (за съжаление забравен) сос, което му поднесли на един обяд в двореца на Никифор II Фока.
Западните части на Европа бързо настигнали Византия. През 9 век Карл Велики – крал на франките, извършил културното обновление в земите, които владеел. Неговата политическа концепция и законодателна дейност включвали и здравеопазването на хората, за което свидетелстват разпоредбите за отглеждане на лечебни растения, публикувани в издадените от него “Капитуларии”. Той наредил да се засеят и отглеждат 70 различни вида билки и подправки, между които кимион, кориандър, мак и маточина.
Кръстоносните походи, започнали през 10 век, поставили началото на преоткриването на подправките за Европа. “Богатствата на Ориента” присъствали на трапезата на крале и принцове, предлагали се по тържищата и панаирите от Византия до Северните страни. По това време Италия и Испания станали износители на вина, овкусени с подправки.

продължава>>

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Сайтът използва Антиспам защита. Научете повече.