Подправките - история 2 | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Подправките – история 2

Привилегията да използват подправки имали най-вече богаташите, които можели да си позволят тези невероятно скъпи стоки. Черният пипер достигнал до такава висока цена, че се превърнал в разменна единица. Много градове плащали данъците и таксите си в пипер. Торба пипер струвала повече от човешки живот. Други скъпи подправки били дългият пипер от Суматра, джинджифилът, карамфилът, канелата, индийското орехче и галангалът /корен на едно растение от Югоизточна Азия, подобен на джинджифила/. Половин килограм джинджифил струвал колкото една овца, същото количество индийско орехче – колкото три овце или половин крава. В съда страните по делото се опитвали да подкупят съдията с подправки. Някои ядки били овалвани в мед и поднасяни като бонбони. Бедните пък си угаждали с вече широко разпространените в Европа копър, синап и чесън. Подправките се използвали и като лекарство и можели да бъдат купени в аптеките.Подправките от Изтока били в ръцете на арабските търговци, които ги откарвали до Кайро. Градът се превърнал в най-големия пазар на тези ценни стоки. Оттам венециански и генуезки търговци ги превозвали към Европа, за което били възнаграждавани пребогато. Прекомерната цена и желанието да бъдат изключени посредниците и прекупвачите, тласнали европейците към смели пътешествия в търсене на родината на подправките.
През 1271г. младият венецианец Марко Поло се отправил на път заедно с баща си и чичо си. Пътешествието му продължило 24 години и минавало през Багдад в посока към Персийския залив, после към Персия, през планината Памир към Китай, до днешния Пекин. Там Марко Поло спечелил благоволението на монголския владетел и по негова заповед обиколил големи части от Китай. Когато тримата пътешественици се завърнали във Венеция, те донесли невероятни доклади за страните от Изтока.
Пътешествията на Марко Поло променили географските представи на европейците.
Наложителното посредничество на араби и венецианци обаче удължавало времето за пътуване и транспорт – то било най-малко 6 години. Това накарало испанците и португалците да тръгнат по света в търсене на директен път по море.
През 1492 г. Кристофор Колумб се отправил на запад в търсене на пряк път към Индия. Той действително открил една страна, която нарекъл Индия, а жителите й – индианци. Колумб наистина донесъл подправки, но не от Индия, а от един напълно непознат за европейците свят, с който се сблъскал по-скоро случайно. Откритите от него Карибски острови и последвалата експедиция на Кортес до Мексико обогатили кулинарията с подправки, които днес смятаме за почти обикновени: червения пипер /чили/, ванилията и бахара.

През 1497 Васко да Гама преминал край нос Добра Надежда и през 1498 пристигнал в Индия. Именно той открил търсения от Колумб морски път до там. Арабските търговци били изключително изненадани да видят португалец да стъпва на индийския бряг и да заявява, че търси “християни и подправки”. С неговото откритие в търговията с подправки, особено с черен пипер, вече бил въведен нов ред, а посредничеството и намесата на арабите и венецианците били прекратени. През 1503 г Васко да Гама с 13 кораба донесъл в Португалия 5 тона подправки! Когато 9 години по-късно – през 1512 г., португалците открили Молукските острови – Островите на подправките, родината на особено ценни растения, Португалия взела в свои ръце монопола в търговията с подправки и това продължило сто години. Но останалите европейски държави проявявали лакомо желание да отрежат и за себе си парче от тортата.
През 1607 г. холандците отвоювали Островите на подправките и оглавили монопола за следващите 200 години. Двама холандски капитани достигнали до Индиите, установили контакт с местните султани, създали търговски постове и лека-полека иззели монопола върху търговията с подправки. От 1650 г в техни ръце е и търговията с канела от Цейлон. Холандците ревниво пазели достъпа до Молукските острови от страх, че ако индийското орехче и карамфилът бъдат пренесени другаде, тяхната цена драстично ще падне. Кражбата на растение за посев било наказвано със смърт. Ако цената на канелата паднела, те изгаряли огромни количества от подправката върху ароматни клади. Киснели индийското орехче в мляко или лимонов сок, което не влияело върху вкуса, но унищожавало зародиша, за да не могат конкурентите да го разсаждат. След много опити няколко дръвчета били пренесени на остров Мавриций. Оттам те се разпространили из различни колониални владения на Холандия, Британия и Франция и монополът бил разбит. През 1780 г. Започнала войната между Англия и Холандия за влияние върху Индия. През 1799 г холандската Източно-Индийска компания била унищожена.
Към края на 17 век Америка се облагодетелствала косвено от търговията с подправки. Историята е следната: роденият в Бостън господин Йейл работел като чиновник в британската източно индийска компания, която държала монопола върху търговията с Индия. Тази компания докарала първите товари с индийско орехче и карамфил от Молукските острови в Индонезия. По една случайност Йейл станал губернатор на Мадрас и натрупаното там богатство му помогнало да основе Йейлския университет.
С края на монополната търговия и ограничаването на отглеждането на отделни подправки, цената на тези пикантни растения станала по-ниска, а с това те се превърнали в неразделна съставка от съвременната европейска кухня. Днес ние проявяваме все по-голям интерес към съставките и подправките на т. нар. етно-кухни, които до сега сме смятали за екзотични. Чрез нахлуващите в ежедневието ни цветове и ухания ние все повече се превръщаме в граждани на целия свят.

<<назад

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.