Чайна церемония | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Чайна церемония

Когато говорим за японска кухня, не можем да не споменем чайната церемония (чаною). Макар че тя отделно изкуство, връзките й с кулинарията дълбоки.

‘Чаною’ в превод означава гореща вода за чай. Чайната церемония е синтез от много японски изкуства като се набляга върху подготовката и поднасянето на купичка чай от душа и с чисто сърце.

Чаят е внесен в Япония за първи път от будистки монаси през шести век от новата ера, но се утвърждава като широко разпространена напитка чак през 1191 година, след завръщането от Китай на будисткия свещенник Ийсай (1141-1215). Онователят на зен-сектата Ринзай донася чаени семена, а неговият приятел монахът Майо (1173-1232) ги засява в храма Козанджи, разположен в близост до Киото.

Майсторът на чайната церемония Сен-но-Рикю (1522-1591) развива стила Уабича, който е известен с простотата си. Според него чаною не е нищо повече от вряща вода, правене на чай и пиенето му. Тази простота на философията кара много хора да се занимават с церемонията през целия си живот. Принципите на Уа, Кей, Сей и Джаку (хармония, уважение, чистота и спокойствие) са принципи, които практикуващите чайната церемония, изучават и прилагат при церемонията и в ежедневния си живот.

Сред многото стилове, практикувани в днешни дни, Урансеке е един от най-популярните.

При подготовката за чайната церемония се използват много и различни съдове и приспособления: вази за цветя, чайници, съдове за вода (кенсуй), черпачета за чай (чашаку и хишаку), метлички за чай (часен) и купички за чай (усучауан и куро раку чауан). Идеални за церемонията за тези, които не привличат вниманието към себе си. Хармонията при подреждането им и изящното им използване са сърцето на ритуала и показват признателността на домакина (тейшу) към напитката и усещането му за красота.

Чайна стаяТрадиционната стая за чай е разположена в малка къща (чашицу), построена от бамбук и дърво. Всички елементи на интериора: прозорци, греди, бамбуковата настилка татами, създават празнична атмосфера.

Преди да тръгнат към чашицу, гостите изчакват да бъдат поканени от домакина под градинския навес (мачиай) в тишина и покой, подготвяйки се за церемонията. Те се срещат с домакина в градината, където тя или той носи вода за съда, в който всички изплакват уста и измиват ръце. Това е ритуал на пречистване, символизиращ освобождаването от нечистотата на външния свят и готовността да се влезе в света на чаною.

Особено значение има тясната пътека (роджи), водеща до стаята. Стъпвайки по нея, те трябва да се освободят от грижите си. Разходката през градината е още един ритуал на пречистване. Пътеката криволичи, напомняйки на гостите, че пътят към просветлението не е прав.

Участниците в церемонията влизат в къщата през нисък вход, коленичейки, като знак, че горделивостта е оставена навън. До входа се намира поставката за мечове (катанаке). След влизането си, гостите се насочват към токонома, място където са разположени свитъци с калиграфии и картини, и им се кланят.

Кайсеки е началната част на церемонията, по време на която се поднася ястие на гостите. В него има прости съставки според сезона (ориз, риба и варени зеленчуци) и е малко като количество. За пиене се предлага саке и оризово вино. През това време домакинът се занимава с огъня, чийто пет елемента: метал (чайника),  дърво (въглищата), земя (глинения мангал), огън и вода, символизират таоиския материален свят. Поднасянето на сладките предизвестява края на Кайсеки. Домакинът се покланя и се оттегля, а гостите излизат от стаята в реда, по който са влезли. Това прекъсване се нарича накадачи. Гостите могат да си поговорят, а домакинът се приготвя за останалата част на чаною.

Следващият етап се нарича хайкен. Тейшу започва да приготвя чая разбърквайки го с часен в купичка. Движенията са бавни и точно премерени като танцови стъпки. Добрият майстор на церемонии успява да задържи вниманието на гостите през цялото време, така че в края на ритуала те да са удовлетворени от вкуса прекрасния чай и от красотата на представлението. Първо се сервира чай на почетния гост (шокиаки), който се покланя докато взема купичката. След като отпива четири глътки, той почиства ръба на купичката и я подава на следващия гост с поклон и ритуалът продължава докато и последния гост отпие от купичката. След което тя се почиства и се сипва втора чаша с малко по-разреден чай. С това приключва официалната част на церемонията, след която гостите могат да обсъдят добрия вкус на домакина, да му направят комплимент, да изразят одобрение на качествата на чая. Зен философията е задължителна част от разговора.

В днешни дни чаною има последователи не само в Япония, но и по цял свят.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.