Хранителните алергии – проблем на ранната детска възраст | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Хранителните алергии – проблем на ранната детска възраст | Gotvarstvo.Net

Хранителните алергии – проблем на ранната детска възраст

Хранителната алергия е състояние, което се среща най-често при деца до 3 годишна възраст. Тя е много по-рядка след този период от растежа.

Честотата на хранителните алергии сред общото население е 0.5% до 6% . Сред някои групи, като деца с екзема, тя достига до 25%.

При истинската хранителна алергия винаги е налице имунен механизъм и тя трябва да се разграничава от непоносимостта към някои храни, какъвто е например лактазният дефицит, непоносимост към някои замърсители в храните, хранители добавки (тартразин), както и естествено съдържащи се химични вещества в храните (например тирамин в сиренето).

Не съществуват надеждни диагностични тестове, които да идентифицират точния генетичен дефект, предизвикващ хранителна алергия. Фамилната история е начин да се определи рискът за поколението. При доказана алергия към определени храни у един от родителите, рискът за детето е 60%, а когато двамата родители са алергични – налице е 80% вероятност от развитие на алергия в ранната детска възраст.

Потенциален алерген може да бъде всяка храна, но съществуват ограничен брой, за които алергизиращият ефект е доказан със съответни тестове.

Непоносимостта към отделни храни зависи от възрастта. В зависимост от възрастта на лицата страдащи от хранителна алергия, съществуват известни различия по отношение непоносимостта към отделни храни.

За кърмачета и малки деца, доказани хранителни алергени са: яйчен белтък, краве мляко, пшеница, соев белтък, фъстъци и риба.

За по-големи деца и възрастни, алергизиращи храни са риба и морски храни, фъстъци, ядкови плодове – бадеми, кашу и др., домати и шоколад.

Могат да съществуват кръстосани алергични реакции по отношение на храни с близък състав, например алергените в соевия белтък са сходни с тези във фъстъците.

Клиничните прояви на хранителната алергия могат да бъдат разнообразни. Кожни реакции като дифузни зачервявания, екземи, остри уртикарии (обриви) придружени с усещане за парене и сърбеж са най-типичната проява на хранителна алергия. Много рядко хранителните алергии са в основата на хронични кожни екземи.

Стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане, болки в корема нерядко са непосредствен признак за непоносимост към определена храна. Чревните разстройства, придружени от диарии са по-редки. Те са израз на алергична реакция при не повече от 10-15% от случаите.

Значително по-рядко хранителната алергия се проявява с оплаквания от страна на дихателната система – задушаване, подобно на астматичен пристъп и обилна секреция от носа. Те обикновено са съпътстваща реакция при кожна или стомашно-чревна проява.

Анафилаксията или задушаване е най-сериозната проява при непоносимост към храни. Храни, които най-често предизвикват задушаване са фъстъци, мляко, яйца и риба. Понякога алергични реакции могат да предизвикат и кервизът, морските храни и житните растения.

В някои случаи алергични реакции с различен механизъм могат да се появят спрямо кравето мляко и соевия белтък. Те могат да бъдат придружени от повръщане и диария при малки деца с усложнения от обезводняване. При малки деца алергичният колит е проява на същата алергична реакция. Алергията към кравето мляко може да бъде в основата на синдром на нарушено усвояване на хранителните вещества. В много редки случаи проявите могат да бъдат артрит, мигрена и в по-редки случаи хронична умора, хиперактивност, нощно напикаване.

Диагноза хранителна алергия се поставя със специфични лабораторни тестове. Диагнозата е относително лесна, когато алергичните реакции са непосредствено след консумацията на определена храна. По-трудно е когато реакцията е забавена или се явява след консумация на обичайни храни.

Диетотерапия на хранителните алергии

Изключване на определени храни, за които се предполага, че предизвикват алергични реакции. При деца е особено важно да се изключват по-малък брой храни за по-кратко време. Много внимателно захранване с потенциално алергизиращите храни трябва да започне след 6-12 месечна възраст. Повечето от алергичните деца се адаптират с възрастта към мляко, житни култури, зеленчуци, плодове и дори към яйца но по-рядко към риба и ядкови плодове.

Диетотерапията подкрепя лекарствената терапия. Диети, базирани на един вид храни (ориз, плодове, зеленчуци) се прилагат не повече от две седмици, поради риск от недохранване и задължително трябва да се извършват под контрол на специалист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.