Мистър Тирбушон | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Мистър Тирбушон

Нито едно празненство, нито един купон или разпивка не може да мине без този наглед твърде обикновен, но така нужен инструмент – Мистър Тирбушон.

Той присъства на масата в най-различни форми и размери и без неговото съприкосновение с бутилката /ако тя не е на винт, разбира се/ не би могъл да се лее приятният и опияняващ гроздов еликсир – виното.

Да „завъртим“ историята на тирбушона, за да узнаем доста любопитни и недотам известни неща за него.

Архимед изобретява своя знаменит винт за издигане на водата в акведукти. Леонардо да Винчи го превръща в подемник за винтокрила машина. Ала и двамата велики откриватели не са могли и да си представят, че няколко века след техните прозрения идеите им ще се въплътят в инструмента със смешното име „тапоизмъквач“ /та напи тъкмо това значи в директен превод от френски думата „тирбушон“/.

Никой не знае кога точно се е родило това приспособление за отваряне на бутилки. Древните римляни и елините все още не са имали нужда от него, тъй като „разпечатвали“ своите амфори, кани и бъчонки с ножове, кинжали и кукички. До епохата на Възраждането гуляйджиите се черпели с „гроздов сок“ от кожени бутилки, мехове и шишета, запечатани с червен восък.

И макар че за първи път публично се споменава за тирбушона преди 350 години /когато в обръщение са пуснати стъклените бутилки/, той се появява официално едва през 1802 година в Англия.

Именно тогава инженерът от Бирмингам Едуард Томасън регистрира изобретения от него „самонавиващ се тирбушон“, който от тогава до днес шества триумфално от маса на маса, от банкет на банкет.

Първоначалният бронзов „тапоизмъквач“ на Томасън е прост и удобен, както и всяко гениално изобретение: само с едно въртеливо движение винтът влиза в корковата тапа и я изтегля от гърлото на бутилката.

Независимо обаче, че основният принцип на действие на тирбушона си остава непроменен още от времето на Архимедовия винт, изобретателността на неговите производители не познава граници.

Днес тирбушоните се произвеждат от стомана и алуминий, от титан, бронз и мед, от слонова кост и моржови зъби, от всевъзможни видове дърво, дори от стъкло и пластмаса.

По-изисканите образци са покрити със злато или се инкрустират със скъпоценни камъни.

Колекционерите си събират цели тематични колекции от тях – от рода на „Еротиката в тирбушони“, при които еротичните внушения се излъчват от двете падащи „криле“ на тирбушона, оформени като … дамски крачета.

Всъщност представителките на нежния пол са увековечени в хиляди модели тирбушони, при това във всевъзможни видове и пози.

А в една английска колекция под наслов „Тирбушонът и морето“ е представен целият британски флот от миналия век.

По форма тирбушоните биват едно- и двуръчкови. Прикрепват ги към сгъваемите джобни ножчета, в автоматични перодръжки, в табакери и четки за бръснене.

Истинските джентълмени могат дори да си купят обувки модел „тирбушонът е винаги с теб“, който, естествено, е скрит в токовете им. По някои колекции от „тапоизмъквачи“ може да се изучи и цялата фауна на нашата планета.

Съвременните дизайнери и производители на тирбушони насочват вниманието си главно към модернизирането им – като например покриването на повърхността им с тефал. Но единственото, до което още не са стигнали, е създаването на инструмент, с който да могат да се откриват бутилки с неправилно поставена тапа. А по данни на френската асоциация на винопроизводителите на тях се падат между 2 и 5% от всички продавани бутилки вино.
Почитателите на Бакхус обаче едва ли биха се огорчили от тази липса: защото, както казват французите, лошо запечатаното вино вече не е вино.

И все пак тирбушонът, изглежда, си има и „противници“ – в лицето на производителите на бутилки на винт или на пластмасови тапи. Най-големият му „враг“ се оказаха различните авиокомпании, които предлагат на пътниците си изискани вина в миниатюрни бутилчици със завинтващи се капачки.

Но испанците и португалците, които са най-крупните производители на коркови тапи в света, не се безпокоят, че някой ще подбие пазара им.

Те са убедени в едно: докато има хубаво вино, техният бизнес ще процъфтява. Та кой уважаващ себе си винопроизводител би си позволил да затвори Шишетата си с пластмаса!

Затова, докато има коркови тапи, Мистър Тирбушон ще има „работа“.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.