Загадъчните Е-та | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Загадъчните Е-та

Загадъчните Е-та
Какви видове добавки има в храните?
Една част от добавките в храните са безвредни, но други могат да представляват минимален риск за здравето...

Още преди хилядолетия хората са познавали и прилагали добавки в храните. В кулинарията отдавна се използват черният пипер, мускатовият орех, канелата, готварската сол, оцетната киселина и др. При приготвяне на зимнина в домашни условия се използват още и аспирин, натриев бензоат и др. Но едва през втората половина на 20 век на добавките в храните се обръща особено внимание и те бързо заемат важно място в хранителната промишленост.

Съгласно определението на Световната здравна организация добавките в храните са природни съединения или химически вещества, които в ограничени количества се влагат в произвежданите хранителни продукти с оглед на подобряване на техните хранителни и вкусови качества, на външния им вид и удължаване на срока на съхранението им.

Какви видове добавки има в храните?

С въпросите за класификацията, технологията на получаване и прилагане на стотиците видове добавки в храните се занимават специализираните международни организации на СЗО и ЕС, както и подобни институции в отделните страни, включително и у нас.

Според класификацията на Codex Alimentarius се различават следните групи добавки в храните:

Е100 – Е199       оцветители
Е200 – Е299       консерванти
Е300 – Е399       антиокислители и регулатори на киселинността
Е400 – Е599       стабилизатори, емулгатори, сгъстители, минерални соли
Е600 – Е699       добавки, засилващи вкуса и аромата
Е900 – Е967       противопенни, глазиращи, подобрители на брашното, подсладители
Е1100 – Е1105   ферментни препарати

В Европейския съюз е разработена специална система за кодиране на добавките в храните – използва се буквата „Е“ (индекс „Е“ се отъждествява с Европа, а също така и с думите Essbar/Edible, които в превод на български означават хранителен). Всеки вид добавка има три- или четирицифрен код (напр. Е100, Е1105), който зависи от вида на групата, към която принадлежат (в примера „оцветители“, „ферментни препарати“). По този начин съчетанието Е + три- или четиризначен номер е синоним на сложното име на конкретно химическо вещество, което е добавка. Това означава още, че даденото вещество е проверено за чистота и безопасност и може да бъде прилагано при производството на хранителните продукти, но само в определена доза.

Защо се използват добавки към храните?

Употребата на хранителните добавки се разрешава с цел: да се запазят натуралните качества и хранителната стойност на продукта; да се намалят или заместят целенасочено някои хранителни вещества при приготвянето на диетични и специализирани храни; да подобрят вкуса, мириса, цвета и т.н. на хранителните продукти, без обаче да се променят тяхната хранителна стойност и качества; да се подобрят качествата и стабилността на хранителния продукт при съхранението му; да се подобрят условията на производствения процес при подготвяне, обработване, разфасоване на хранителния продукт.

Има ли продукти, в които влагането на добавки не е разрешено?

Според нашите разпоредби не се разрешава влагането на добавки в хранителни суровини, мед, някои видове масла и мазнини от животински и растителен произход, масло, пастьоризирано и стерилизирано мляко, сметана (вкл. обезмаслена, пълномаслена и полуобезмаслена), неароматизирани млечни продукти, получени чрез ферментация, натурални минерални води, кафе (с изключение на ароматизирано разтворимо кафе) и екстракти от кафе, неароматизиран листен чай, захари, сухи макаронени изделия, натурална неароматизирана суроватка (с изключение на стерилизирана суроватка), адаптирани и неадаптирани млека за кърмачета и готови детски храни за кърмачета и деца до тригодишна възраст.

Какво представляват консервантите?

Консервантите (Е 200-299) са химични вещества, които се добавят към хранителните продукти с цел предотвратяване на развитието на микроорганизми в тях и увеличаване на срока на съхранението им. Консервантите не могат обаче да компенсират лошото качество на изходните продукти и нарушенията на санитарно-хигиенните изисквания при промишлената им обработка. Както за останалите добавки в храните, така и за консервантите важи забраната за употребата им при производството на детски храни. При съвременните технологични възможности топлинната обработка и вакуумопаковките позволяват продължителното им съхранение. В качество на „консервант“ в детското хранене се използва само аскорбинова киселина (витамин С), която е безвредна за детския организъм и значително повишава хранителната стойност на продукта.

Вредни ли са добавките в храните, включително и консервантите?

Една част от добавките в храните са безвредни, но други могат да представляват минимален риск за здравето. Преди използването на всяка добавка се извършват прецизни изследвания за нейното влияние върху организма. Прилагането на добавките в храните е разрешено само ако при продължително използване те не застрашават живота на възрастните и не притежават токсичен ефект. Отчитат се и се обявяват, както при лекарствата, някои странични ефекти, вкл. алергични реакции, които до голяма степен зависят от генетичната предразположеност на организма.
Добавки в храните не са разрешени за деца до 3-годишна възраст, а в някои страни и до 5 години.
През последните години се говори, че добавките в храните са вредни за здравето и че могат да бъдат причина за храносмилателни, сърдечносъдови и онкологични заболявания. Нутриционисти смятат, че причината не е толкова в тези добавки, а по-скоро в стила на живот, включително и хранене, качеството и системността на прилаганите профилактични средства.
Ние родителите трябва да имаме знания за добавките в храните. Те са относително безвредни за възрастните, но децата са с различна от тях поносимост и реагират по друг начин. Някои добавки могат например да свързват витамини и ценни белтъци и при системната им употреба има вероятност да се развие съответният хранителен дефицит.

Възможни странични ефекти на някои консерванти

Както при лекарствата, така и при добавките в храните са определени възможните им странични ефекти, което обаче не означава, че трябва напълно да се извадят от употреба.

Е261  –  да се избягва при увредени бъбречни функции;
Е250  –  (натриев нитрит) – забранен в много страни, потенциално канцерогенен, образува в стомаха нитрозамин;
Е249  –  (калиев нитрат) – фиксира цвета, употребява се при производството на месните продукти. Може да наруши пренасянето на кислорода, водещо до учестено дишане, замайване и главоболие, потенциално канцерогенен е, не е разрешен да се влага в храни за бебета и деца;
Е235  –  може да причини гадене, повръщане, диария и кожно дразнене, прилага се като консервант на месо, сирене;
Е210  –  (бензоена киселина) – прибавя се към алкохолните продукти, сиренета, подправки, замразени храни, в козметиката и фармацията и др. Може да причини астма, да доведе до хиперактивност при децата;
Е220  –  (серен двуокис) – може да предизвика астматични пристъпи и метаболитни промени при хора с нарушени бъбречни функции, разрушава витамин В1. Прилага се при производството на бира, безалкохолни, сушени плодове, вина, оцет, картофени продукти;
Е230  –  (дифенил) – може да предизвика кожни проблеми. Използва се при консервирането на цитрусови плодове;
Е231  –  (ортофенилфенол) – може да предизвика кожни проблеми. Използва се при консервирането на плодове и зеленчуци.

Добре е в кухнята да имате кодировките на основните групи добавки в храните. Това би ви ориентирало от коя група са хранителните добавки.

  • Не купувайте газирани напитки за децата с неестествен ярък цвят.
  • Старайте се да намалите дневната консумация на продуктите, съдържащи „подозрителни“ добавки в храните – такива, които не са обозначени със съответния им код.
  • Ако имате хронично заболяване, опитайте се да си изясните какви добавки в храните са ви противопоказани и избягвайте продуктите, които ги съдържат.
  • При консумация на нови вносни хранителни продукти следете за алергични реакции.
  • Храната на малките деца не трябва да съдържа сол, захар, оцветители, ароматизанти, консерванти и други добавки.
  • Добре разглеждайте състава на храните, които купувате за детето, вкл. снакс, зрънчо, кроасани, кейкове, колбаси, и обмислете въпроса дали децата ви не могат без тях и дали някои от тях не бихте могли да ги приготвяте вкъщи.
  • При покупките си обръщайте внимание на индекса „Е“.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.