Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст | Gotvarstvo.Net

Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст

Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето. Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от момента на раждането си.

Качеството и количеството на храната са особено съществени фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.

Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една годишна възраст условно се разделя на две:

до 6 месеца

над 6 месеца в зависимост от спецификата на хранителните потребности.

Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система, повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.

Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране на растежа.

Основните източници на енергия в храненето на кърмачето са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане на бебето в хипогликемия.

Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират прием на есенциални мастни киселини – линолева и линоленова. Напоследък е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.

Счита се, че оптималното количество oт хранителни вещества (въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в майчиното мляко.

Потребността от белтък е също по-висока, като особено важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини. Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза, защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на млечна алергия.

Усвояемостта на белтъка в адаптираните млека за кърмачета е висока и близка до тази на майчината кърма. Счита се, че при адекватен белтъчен прием здравото новородено не е застрашено от недостатъчен прием на повечето витамини и минерални вещества. Най-честият хранителен дефицит в тази възраст е железният дефицит, особено след 6 месечна възраст поради това, че млякото е храна с ниско съдържание на желязо. Предимства в това отношение има майчината кърма от която, независимо от ниското съдържание на желязо има по-добрата усвояемост. В първите месеци от живота при естествено хранените деца се препоръчва единствен течност да бъде майчината кърма. Потребностите от вода в кърмаческата възраст са приблизително 100 мл/кг/ден. След 6 месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна системи, а също така и двигателната активност нараства. Налага се постепенно включване на немлечни храни. При кърмените деца, обемът на майчината кърма намалява след първите 4-6 месеца и не може адекватно да задоволява повишените хранителни потребности. Захранването с нови храни става първоначално в малки количества, като постепенно, в продължение на 3-4 дни се замества един цял хранителен прием. Опитите за захранване започват с храни на зърнена основа (зърнени каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В един определен момент детето се захранва само с една храна, за да може да се открият евентуални причинители на алергични реакции, ако такива се проявят. Специално произведени храни за ранната детска възраст имат предимствата – подходяща консистенция, обогатени с някои витамини и желязо, ниско съдържание на готварска сол. След навършване на 1 година децата се хранят 5 пъти дневно с три основни ястия и две закуски. Преходният период приключва след пробиване на зъбите и привикване към твърда храна. В тази възраст е установена трайна връзка между прекомерната консумация на рафинирана захар и възникване на зъбен кариес. Допълнителното подслаждане на млякото, чая, прекомерното използване на захар в кремове и закуски не се препоръчва. Не е целесъобразно ранното захранване с краве мляко. То се включва и то – кисело, а не прясно едва след 9 месечна възраст. То съдържа по-високо количество белтък, натрий и с това натоварва незрялата отделителна система. Ранното включване на краве мляко може да предизвика алергични реакции, проява на непоносимост към млечна захар а също така да доведе до желязо-дефицитна анемия. Правилното хранене в първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст: затлъстяване, хипертония, диабет. Адекватност и разнообразие е това, което трябва да характеризира храненето след 1 година, така че да се гарантира оптимален темп на растеж и развитие. Здравото дете се храни с обичайната семейната храна. Във всеки по-специален случай се изисква консултация със специалист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.