Ракията - история, начини на приготвяне, видове | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Ракията – история, начини на приготвяне, видове

Ракията е сочена за едно от най-българските алкохолни питиета. Малко известен за сънародниците ни обаче е фактът, че името на напитката идва от турската дума raki. В същото време raki произхожда от арабската дума arak, която се превежда като “пот”. Арабите обясняват, че използват думата пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя ракията. Алкохолната напитка е традиционно питие обаче не само за България, но и за целия Балкански полуостров. На сръбски е известна с името “ракија”, а на румънски – cuika. Цветът й е жълтеникав, но понякога стига и до кафеникав. За подобряване на цвета на домашната ракия, най-често хората, които си варят питието за собствена консумация, поставят в течността черешово дърво. Вкусът на ракията се доближава най-много до японското саке, руския самогон и мексиканската текила.

Историческите данни сочат, че производството на ракия е започнало през 14 век. Достига до България от арабския свят през земите на Османската империя. В миналите години алкохолното питие се е произвеждало от диворастящи плодове и гроздови джибри. Историята на ракията е част от националните традиции и родовата памет, най-малкото защото ракиджийството е сочено за домашен занаят още от своята поява. В повечето случай нивото на градусите в домашно сварената ракия е от 30 до към 50 градуса. Малко известен факт за обществото е, че когато през 1858 г. бесарабските българи в Молдова разбират, че за княз на Молдова е избран българинът Никола Богориди, първата им молба към него била да свали държавния монопол върху ракията.

Старите майстори съветват ракията да се държи в дървени бурета, а не в стъклени или пластмасови бутилки. Освен вече споменатата промяна в цвета, която придава дървото, съхранението й в бурето подобрява и вкусовите качества на питието. За да стане ракията с високо качество е необходимо да се държи в буре четири години. В повечето случаи обаче оригиналната българска ракия остава в дървените съдове около две години, което също е достатъчно за придобиването на мускатов аромат, мек вкус и светлосламест цвят.

Технологията за производство на ракия не се е променила от векове и днешните майстори продължават да спазват това, което са правели и дедите ни при производството на питието. Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове. За домашното производство на ракия хората използват всякакъв вид плодове, като понякога дори ги смесват. Най-разпространените видове са гроздова, сливова и кайсиева ракия. Ракията се вари в казан, от който изпаренията се извеждат през медна тръба и от там отиват в серпентина. Тя се намира в голям съд с вода, благодарение на което изпаренията се охлаждат и така в края на веригата вече имаме готова ракия. След завирането на джибрите майсторите ракиджии поддържат умерен огън, благодарение на което ракията тече на тънка и равномерна струйка. С най-силни градуси е ракията, която тече в началото. Възможно е тогава градусомерът да достигне нива от 60-80 градуса. В никакъв случай не трябва да се пие прясно сварена ракия, тъй като съществува реална опасност от натравяне. Ако получената вече ракия се превари още веднъж, се получава ракия известна с името “препек“. Нейните градуси са около 55-65. В тези случаи е необходимо алкохолът да се разреди с вода. Съществува и т.нар. ракия “двоен препек“, която достига до над 90 градуса. Според Българския държавен стандарт /БДС/ минималното алкохолно съдържание в обикновените, отлежалите и специалните ракии трябва да е поне 36 градуса.

Старите майстори казват, че добрата ракия се вари от добри джибри /ферментирали плодове/ или от качествено вино. Възможно е дори суровината да се опитва на вкус, за да се види дали се развива добре. Трябва да има приятен аромат, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Най-често горчивият привкус се получава от престояли дълго във времето джибри – повече от пет месеца. Ракиджийте съветват при наличието на кисела жилка, тя да се неутрализира с дървесна пепел от казана. Пропорцията е 1-2 процента.

За направата на алкохол от някакво зърно или просто от нещо, за което съществуват съмнения, че ще ферментира, трябва да се прибави парченце мая за хляб с големината на кибритена кутия. Задължително е преди това да се размие във вода.

Греяната ракия

Значителна част от хората предпочитат да пият ракията греяна през студените зимни месеци. За това обаче се изисква известен опит и не всеки би могъл да се справи с приготвянето й по този начин. Най-честите грешки, които допускат начинаещите са: не успяват да уцелят точната пропорция ракия-подсладител /захар или мед/, завишават или намаляват температурата или времето, не използват най-подходящия съд. Възможно е градусът да падне и ако се допусне ракията да ври. За да се избегнат подобни грешки, е необходимо при направата на греяна ракия да се използва чайник или джезве, което задължително трябва да има капаче. При употребата на чайник трябва да има и тапичка за чучура – възможно е да е от корк или дори обикновена фунийка от хартия. След запушването на чучура се налива ракията, поставя се на печката и се слага подсладителят. Пропорцията е 1-2 лъжици мед на 1/2 л. ракия. Разбърква се докато подсладителят се разтвори, след което се запушва. В момента, в който на повърхността се появи първата вълничка от завиране, ракията трябва да се махне от печката, но не и да се отваря. Изчаква се около минута и едва тогава се налива в чашите. Възможно е греяната ракия да се сервира от съда, в който е сгряна. По-изискано обаче е тя да се прелее в предварително затоплена порцеланова каничка.

Основни видове ракия

Съществуват над 10 основни вида ракия, които обаче се срещат със значително повече имена. Приготвената от сливи ракия се нарича сливова, сливовица и шльокавица, тази от грозде е известна като гроздова, гроздовица, грозданка, лозова и мускатова, а ракията, която е приготвена от остатъците от грозде – джиброва и джибровица. Ракията от кайсии е кайсиева, от круши-крушова, от ябълки-ябълкова, от дюли – дюлева, от смокини – смокинова, от череши-черешова, от плодове-плодова, от праскови-прасковена, от маслодайна роза – гюлова. Възможно е да се приготви ракия и с допълнителни добавки – с билки /билкова/, с анасон /анасонлийка/, с орехи /орехова/, с вишни /вишновка/.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.