Памет и хранене | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Памет и хранене

Паметта е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент.
Науката определя три вида памет в зависимост от времевата характеристика на паметовите явления и на механизмите, които лежат в основата им:
1. Сетивна памет – в началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност от порядъка на няколко стотин милисекунди, се запазват чисто сетивните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сетивната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр., отличителните индивидуални белези на човешкото лице или цвят на дрехите, марка на впечатляващ автомобил или други факти, впечатляващи конкретния човек.
2. Краткосрочна памет – тя е с ограничен обем, включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др. за период от няколко секунди до една минута. Следите от краткосрочната памет се извикват много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.
3. Дългосрочна памет – има неограничен обем. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време- месеци, години. Понякога за извикването на някои спомени или факти е нужно повече време. То е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен образ на минали събития или знания.
Когато човек не е обременен със заболявания, неговата памет му служи добре, независимо от индивидуалните му особености. Вярно е, че едни запаметяват по-лесно, други по-трудно, едни имат по-услужлива памет, други по-бавна, това са обширни теми за коментар, но здравият човек в крайна сметка се справя добре.
Умората е друг фактор, които може да ни попречи да запаметим или да възпроизведем нужното ни. Разбира се умората не е болест, но не е болест, докато стане хронична.
Вие сте тези, които можете да си помогнете и да не допуснете умората /физическа и умствена/ да повлияе на паметта ви. Във вашето меню редовно трябва да присъстват храни, богати на:
Цинк – зеленчуци, пълнозърнести житни продукти, бирена мая, тиквени и слънчогледови семки;
Йод – морски продукти, кафяви морски водорасли, млечни произведения;
Желязо – зеленчуци /особено листни, чушки, и бобови растения/; риба – /предимно херинга, скумрия и сьомга/; говеждо месо, черен дроб, миди, пшеничен зародиш, соя, манго, киви, праскови, зехтин;
Витамин С – зеленолистни зеленчуци, картофи, зеле, цитрусови плодове, шипки; може и под форма на допълнителна добавка, особено ако сте пушачи;
Витамин Е – орехи, зеленолистни зеленчуци, семки, яйца, кафяв ориз;
Витамини от група В – месо(дори и свинско без тлъстини), черен дроб, бъбреци, бобови храни, ядки, яйца, риба
За да имаме качествена памет са особено важни витамин В5 и холина. Те са в основата на невротрансмитер, наречен ацетилхолин, който изпраща сигнали в мозъка и улеснява ефективността и бързината на работата му. От особено значение е и витамин В1(тиамин), така че не бива да се подценява така наречената В-група.
На практика се оказва, че връзката: хранене – памет е много сериозна и когато човек почувства, че забравя или прекалено трудно си припомня факти, трябва да се замисли и за начина си на хранене. Именно тази връзка е една от причините да не се спазват някакви крайни диети ( понякога твърде безумни) дълго време. Храненето трябва да е разнообразно, достатъчно богато на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, за да ни служи добре паметта. Това е особено важно за подрастващите, чието ежедневие е свързано със запаметяване и репродуциране на много информация в училище, с изграждане на умения да извикват бързо в съзнанието си наученото и да го прилагат практическ. Накрая ни се ще да кажем: учените отдавна доказаха, че широко разпространеният мит, че човек губи огромни количества мозъчни клетки всеки ден, докато остарява, всъщност е неверен. Няма особена разлика в броя на мозъчните клетки при здрав 75- годишен мозък сравнен с този на 25- годишен човек. Все пак трябва да се отбележи, че определени познавателни центрове в мозъка като хипокампа могат да се свият като резултат от депресия или стрес, от липса на умствена работа или неправилно хранене, защото и мозъкът се храни, нали.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Сайтът използва Антиспам защита. Научете повече.