Възкресение Христово (Великден) | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Възкресение Христово (Великден) | Gotvarstvo.Net

Възкресение Христово (Великден)

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

***

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция
Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Кулинарни съвети за Великденската трапеза

На Великден менюто е празнично. По българска традиция се приготвя агнешко печено с гарнитура от картофи, ориз и зелени салати. Интересни са типичните рецепти за Великденски хляб и козунаци. Празничната трапеза не се вдига през трите дни на Великден. Тогава младите хора посещават кумовете си, като задължително носят боядисани яйца.

Съвети:

  • Преди да започнете:
    • Необходимо е да проучите рецептата добре и след това да си набавите съответните продукти.
    • Продуктите, които ще използвате, трябва да престоят няколко часа на стайна температура.
  • За брашното:
    • Преди да замесите, то трябва да се пресее 2-3 пъти.
    • Няма да стане на гранули, ако преди да се забърка тестото, в него се добави щипка сол.
  • За маята:
    • Втасва за 10-15 минути, затова е необходимо всички продукти да са готови, още преди да се замеси маята.
    • Ще отстраните миризмата й, ако към нея се прибавят 2-3 с.л. лимонов сок.
    • Ако предварително я поръсите със захар и после я сипете в топло прясно мляко, ще се разтвори по-лесно.
    • Като втаса, маята става на шупли и изпълва съда. Не трябва да се допуска спадането й, защото после козунаците не могат да втасат.
  • За яйцата:
    • Яйцата, които ще се ползват, трябва да бъдат пресни и да са със стайна температура. Желателно е преди употребата им да се потопят за около 3 минути в хладка вода.
    • Счупвайте яйцата едно по едно, като ги поставяте в отделна чаша или в две – отделно жълтъка, отделно белтъка. Чак след това съберете жълтъците и белтъците. Заради едно развалено яйце може да се наложи да изхвърлите всичките.
    • Яйцата се разбиват най-добре в порцеланов или стъклен съд. Преди да разбиете белтъците на сняг, натьркайте вътрешната страна на съда с 1/2 лимон. Киселината ще помогне да се разбият по-лесно и да станат по-пухкави.
    • За да се разбият на сняг, трябва да се държат до последния момент на студено.
    • Ако белтъкът не се разбива на пяна, прибавете 1 ч.л. студена вода и щипка сол. Ако прибавите малко бакпулвер, белтъците се разбиват на пухкава пяна, която не спада след биенето.
  • За орехите:
    • Старите орехи придобиват вкус на пресни, ако се залеят със студена подсолена вода или още по-добре е да престоят няколко часа в мокра трева.
    • Ако искате да счупите орехите на половинки, залейте ги с вряла вода, в която е прибавена малко захар.
  • За бадемите:
    • Ще ги обелите лесно, ако ги кипнете във вода, а след 2-3 минути ги поставите за миг в студена и веднага ги отцедите.
  • За стафидите:
    • За да се разпределят стафидите равномерно в козуначеното тесто, преди употреба се попарват в гореща вода, след това се подсушават и овалват в брашно, разтопено масло или пудра захар.
  • За тестото:
    • То трябва да се приготвя в добре затоплено помещение.
    • Намажете предварително съда, в който ще замесвате тестото, с масло или мас – така брашното няма да полепва по стените.
    • Ако тестото лепне по ръцете ви (дървената лъжица), намажете ги с олио.
    • Ако го месите с мас, можете да отстраните миризмата й с 1-2 с.л. лимонов сок.
    • За да се получат козуначени „конци“, тестото трябва да се меси продължително – до появата на мехури. А за да бухне козунакът, замесеното тесто трябва да се „удари“ 100 пъти в масата.
    • Омесеното и „бито“ тесто оставяме да втаса, намазано с олио, след което отново го премесваме.
    • То втасва по-бързо, ако в него се пъхнат няколко макаронени тръбички.
    • Оформеното козуначено тесто във вид на плитка или руло трябва да заема 1/3 от обема на формата (тавата), за да има място за втасване.
    • Козунаците се месят редки или твърди. По-редките могат да се пекат само във форми. Те са по-шупливи и по-леки. По-твърдото тесто може да се плете на плитки и да му се придават различни форми.
    • Козунаците се пекат в умерена фурна. Познава се, че са добре опечени, като ги боднете с клечка, по която не трябва да остане сурово тесто.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.