Еврейската пасха (Песах) | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Еврейската пасха (Песах)

Песах
Еврейската Пасха (Песах) се празнува винаги преди Великден и никога те не съвпадат на една и съща дата.
Евреите по цял свят се събират на трапезата, за да си спомнят за пореден път Изхода си от Египет.

Еврейската Пасха (Песах) се празнува винаги преди Великден и никога те не съвпадат на една и съща дата. Евреите по цял свят се събират на трапезата, за да си спомнят за пореден път Изхода си от Египет.
Цялата история започва с библейския патриарх Яков, който имал дванадесет сина. От тях той най-много обичал Йосиф. Бащината си обич засвидетелствал с по-различно отношение: Йосиф получавал най-добрата храна, за него имало по-хубави дрехи и т.н. Братята му завидели и решили да се отърват от съперника си като го продали на търговец на роби. В последствие той бил препродаден в Египет. Там младежът направил шеметна кариера и от роб се превърнал във втория след фараона човек в царството.
На земята настъпила суша, а след нея и глад. Храна имало само в Египет, благодарение на старанията на Йосиф. От всички съседни страни започнали да идват хора, които искали да си набавят зърно за посев и за ядене. Между тях били и братята на Йосиф, на които той отдавна простил за извършената спрямо него несправедливост. Той помогнал на цялото си семейство да се пресели в Египет, защото сушата щяла да продължи цели седем години. От Йосиф и неговите братя води началото си еврейският народ.
След много години евреите “се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че земята се изпълни с тях” (Изход 1:7). Новият фараон се страхувал от мощта на израилтяните. Направил ги роби и ги карал да работят най-тежката работа по строежите. Това обаче не му се видяло достатъчно и наредил всяко дете от мъжки пол да бъде убивано при раждането му. Едно от децата оцеляло – това бил Моисей. Майка му го сложила в кошница и го пуснала в реката Нил. Кошницата стигнала до двореца на фараона и попаднала в ръцете на дъщеря му. Знатната дама много се зарадвала на бебето и го осиновила.
След време Моисей, за да защити свой сънародник от гнева на един надзирател, го убил. След което избягал от Египет, защото за това престъпление го очаквала смъртна присъда, и се установил в Мадиамската земя. Там му се явил Бог и му казал да изведе народа си от Египет. Фараонът обаче не бил склонен да пусне робите си, затова Бог изпратил “язви” на египтяните: превърнал водата в кръв, пуснал напаст от въшки, мухи и скакалци, мор по добитъка, гнойни циреи, градушка, тридневна тъмнина и накрая, най-страшното изпитание – смъртта на всеки първороден, “от първородния на фараона…, до първородния на слугинята…, и до всяко първородно от добитъка” (Изход 11:5).
За да не сполети същото и израелтяните, те трябвало да принесат в жертва агне или яре без недостатък и с кръвта му да поръсят около вратите на домовете си. Агнето трябвало да се изпече и да се изяде с безквасен хляб и горчиви треви. Ако до сутринта останело месо, то трябвало да се изгори. Евреите трябвало да са облечени за дълъг път, “препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си” и да вечерят бързо.
Фараонът най-сетне се съгласил и пуснал народа на Моисей. Оттогава еврейският народ празнува Деня на избавлението – от робството и от смъртта на първородните. Месецът (старото му име е авив, а след вавилонския плен е преименуван на нисан) в който са станали тези събития, станал първият в годината. На четиринайстия ден се празнува Пасхата, а на следващия – започва празникът на безквасните хлябове. “Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. Седем дни да ядете безквасен хляб, още на първия ще дигнете кваса от къщите си; защото който яде от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. На първия ден ще имате свят събор, и на седмия ден – свят събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки…Да пазите, прочее,  празника на безквасните, защото в същия този ден изведох изведох воинствата ви из египетската земя… (Изход 12:14-17)
До разрушаването на Йерусалим през 70 г.сл.Хр. Пасхата се празнувала в града, защото там бил единствения храм на евреите. Хората от цялата страна се събирали, за да отбележат заедно избавлението. След като Йерусалим бил сринат, Пасхата се превърнала в семеен празник.
***
Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер. Извън Израел той се провежда през първите две вечери от Песха, а в Израел – само през първата вечер. По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга, в която се описва Изхода от Египет с коментари и литургически забележки, извършват се и символични обреди. Основните елементи на седер – пасхалната вечеря и четенето на преданието имат библейски призход, докато Агадата и особените ритуали (напр. да се навеждат наляво след всяка чаша вино) идват от Талмуда. Песнопенията идват от средновековието.
По време на Пасхата Тора забранява да се използва квас (хамец), храната, която евреите не успели да вземат със себе си, когато напускали Египет. Също така се избягват храни, в които се съдържат пшеница, ръж, овес, царевица, грах, варива, просо и горчица, както и продукти, които ги съдържат, тъй като тези храни вкисват. Малцовите ликьори, бирата и другите алкохолни напитки с мая са забранени. Единственият разрешен хляб по време на Песах е маца – безквасни питки от пшенично брашно. Понякога маца се стрива на прах и се получава нещо като брашно, което се използва за печива или за галушки за супи. Всички продукти, съдържащи мая и закваска се изнасят от дома за една седмица.
За да бъдат сигурни, че в храната няма да попадне и частичка закваска, вярващите купуват изцяло нови съдове или старите се изваряват.
Вечерята на Пасха се състои от символични елементи: печено агне, горчиви треви, безквасен хляб, четири чаши вино, които се пият в точно определени моменти и ритуално измиване на ръцете. След първата чаша вино се разказва историята на Изхода и тогава следват част от хвалебния химн (Халел) и втората чаша. По-нататък е символичното разчупване на хляба, третата чаша вино и се довършва хвалебния химн като се изпива четвъртата чаша.
По време на празничната вечеря на масата се слагат най-красивите съдове и сребърни прибори, свещи, кашерно вино и три големи парчета маца. Пред главата на семейството се слага голяма чиния, в която се подреждат следните ястия:
1) зроа – печено парченце агнешко с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение;
2) бейца – печено яйце, изразяващо скръбта от разрушения храм в Йерусалим;
3) марор – горчиви треви (обикновено се използват пресен хрян или зелена салата), които символизират горчилката от робството;
4) харосет – настъргани ябълки, орехи, канела и вино, които напомнят за глината, от която робите в Египет изработвали тухлите за строежите
5) карпас – магданоз, целина или зелена салата, символ на оскъдната храна в Египет. Зелинията се потапя в съд със солена вода (сълзите на робите);
6) специално украсена чаша за пророк Елиях (Илия).
От тази чиния не се яде.
Менюто се състои от следните ястия:
– харосет
– ястия от маца (кугел, кнейдлах, латкес, палачинки)
– гефилте фиш (риба, пълнена с безквасен хляб и рибена кайма)
– пръжки от тлъста кокошка
– майонеза
– хрян
– сладкиши (кокосови бисквити, лешникова торта)

Често се поднасят и пилешка супа и печено месо.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Сайтът използва Антиспам защита. Научете повече.