На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

• Люспите на рибата се чистят лесно, ако рибата се потопи за няколко секунди във вряща вода.
• Люспите се остъргват от опашката към главата.
• За да не се разпръснат люспите из цялата кухня, рибата се почиства в дълбока тава или леген със студена вода.
• Перките се отрязват с ножица.
• Изчистената от люспите риба се разрязва по дължината на корема – до хрилете. Трябва внимателно да се извадят вътрешностите, така че да не скъсат жлъчката и червата на рибата.
• Ако сте избрали шаран, трябва да махнете така нареченото седефено копче или горчиво кокалче, както се нарича в някои краища на България. Това е кокалче на върха на главата при свръзката й с тялото. Ако то остане, ястието ще има горчив вкус.
• Почистената риба не бива да се накисва във вода – трябва просто да се измие обилно с вода. След това рибата се подсушава с чиста кърпа и се наръсва с лимонов сок или смес от оцет с вода. Така шаранът трябва да престои поне един час, след което може да се готви.
• Рибата трябва да се посолява непосредствено преди готвене.
  Ако решите да филетирате шарана, тези съвети ще са ви от полза:
• За да не се мърда много рибата, през опашката и се забива пирон, така и двете ви ръце ще са свободни.
• След като се отдели главата, кожата се цепва леко близо до опашката. С тънко и остро ножче с едната ръка се реже внимателно месото близо до кожата, а с другата ръка се хваща здраво с клещи и се тегли. Това се прави внимателно, за да не се накъса месото или за да не се заколи обработващия рибата.
• Гръбначната кост се отстранява като с тънко и остро ножче се реже внимателно съвсем близо до костта.
• Малките костици около също се изрязват.
• Това, което остава, след като се отделят филетата (глава, кожа, опашка, перки, и кости), се използва за приготвяне на бульон, основа за рибни сосове или супи.
  Бог му се явил и казал: „Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от мене венец. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името ми!”.Св. Николай Мирликийски Чудотворец се родил през втората половина на ІІІ век в Мирликийския град Патра, Мала Азия. В житията животът на светеца е представян като своебразна смесица от истини и легенди. През целия си земен път Никола Мирликийски полага усилия да помага и направлява хората към благоденствие и християнска добродетелност. Народът го боготворял и приемал като духовен баща,а упоритостта и всеотдайността му му създали слава на чудотворец.Светецът завършва живота си на преклонна възраст в град Мир през 342 г. От 1099 г. насам мощите му се намират град Бари, Италия.Християнската принадлежност на Никола била предначертана от самото му рождение. Според поверието в майчината си утроба той винаги се ориентирал с краката на изток, а с главата на запад. Когато го кръщавали, сам се изправил на крака и престоял така цели 3 часа в чест на Св. Троица, а като бебе отказвал да бозае в сряда и петък, за да спазва строг пост.При подялбата на света според народнохристианския мит св. Никола получава моретата, реките и езерата. Чудотворецът станал повелител на целия подводен свят, подобно на Посейдон, и владеел всички риби и водни демони (морски юди, змеици и др.). Според легендата веднъж, когато св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб, в морето се разразила буря. Един от моряците паднал от върха на мачтата и всички мислели, че е умрял, но светецът го възкресил и успокоил морето с молитви. Оттогава насетне Никола е смятан за повелител на морските бури и закрилник на моряците.Светецът бил познат сред народа и под името „Стари св. Николай”. По силите му било да заповядва на моретата, водите и ветровете. Наред с добрите дела, Св. Николай Мирликийски можел и да вреди. Покровителят на моретата бил закрилник и на изпадналите в беда, смирявал непокорните и поощрявал работливите. Той можел да спаси моряците от беда, но ако се разсърдел – пускал заключените в една пещера ветрове и се разразявала страховита буря. С опеката му се позлвали още сиромасите, несправедливо осъдените, затворниците, банкерите, търговците, воденичарите и ловджиите.Според поверията светията притежава свръхчовешка сила – с крила хвърчал над моретата, и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро.Св. Николай Чудотворец се почита и като закрилник на дома и семейството. Светецът пази както от природни бедствия, така и от мошеници и крадци. Ако един дом е закрилят от св. Николай, той е защитен от всякакви посегателства.Честването на св. Николай Мирликийски се радва на специално отношение в районите, където риболовът е основен поминък. Ритуалът изисква първият улов да бъде принесен в жертва на светеца, а костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и може да се използва в лечебни магически практики. На Никулден задължително се консумира риба. Широко популярна е приказката: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”. В народните вярвания св. Никола е господар и на зимните студове, ледове и бури. Фактически той носи първия сняг, разтърсвайки своята дълга бяла брада, светецът изсипва първите снежинки. Поговорката гласи: „Днес му е денят, утре му е снегът”. Поради своята преданост и себеотдаване св. Николай се празнува от народа два пъти в годината – Летни (9 май) и Зимни (6 декември) св. Николай.На Никулден (6 декември) традиционно се консумира шаран. Според поверието шаранът е слуга на светеца. Затова задължително на празника се приготвя рибник (опечена в тесто цяла риба), от който задължително се раздава. На обредната трапеза присъстват също така: боговица, никулденски кравай; варена царевица, жито или булгур; постни сърми и чушки. Ритуалът повелява най-възрастната жена да прикади, а стопанинът да вдигне високо хляба, който символизира високото израстване на посевите. Трапезата не се вдига цял ден, а остава до късно през нощта на разположение на домакини и гости.На Никулден се случват и други важни неща. На празника се правят предсказания за времето и бъдещата реколта, присъстват и много женитбени елементи. Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат.

  Установяването на връзка със света на мъртвите е сред основните ритуални практики в този ден. В обреда вземат участие само мъжете, като най-възрастните поемат важната роля да направляват осъществянато на контакт с починалите предци-покровители.

  Празнуват: Кольо, Ненка, Нико, Никола, Николай, Николина, Нина, Ница