Петровден , 29 юни | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Петровден , 29 юни

29 юни
На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’.
На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’.

На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’.

Те много се трудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са описали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са записани в книгата „Деяния на апостолите“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Свети апостол Петър (с името Симон преди светото си кръщение) е роден във Витсаида, близо до Тибериадското езеро. Както брат си свети Андрей, той ловял риба в Генисаретското езеро. Андрей – първият ученик на Исус, завел брат си при Учителя и Христос го призовал да се присъедини към Него.

В Евангелието на Лука е описана историята за това, как Петър след цяла нощ напразни усилия се прибрал у дома без нито една уловена риба. Христос отишъл на неговата лодка, проповядвал оттам, а след края на проповедта накарал рибарите да хвърлят още веднъж мрежите. Рибата била толкова много, че мрежите се скъсали. Исус казал на слисания рибар: ‘Не бой се, отсега човеци ще ловиш’ (Лука 5:3-10).

Симон получил ново име Кифа – ‘скала, канара’ (на лат. Petrus), след като изповядал, че Исус е: „…Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Maт. 16:13-19).

Петър е сочен като най-големият апостол в Новия завет и като най-близкият (заедно с Яков и Йоан) ученик на Христос. Присъствието му на такива събития, като Преображение Господне, възкресението на дъщерята на Яир и последната нощ в Гетсиманската градина говорят за голямото доверие към него. Петър помагал при организирането на прощалната пасхална вечеря и се изявил и в нощта на ареста на Исус. Когато дошли да арестуват Учителя му, той отсякъл с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чакал да разбере, какво става, в двора на първосвещенника, три пъти се отрекъл от Христос, точно както предрекъл Той. Възкръсналият Христос се явил пред Петър и учениците, които обезкуражени от смъртта на Учителя си, се върнали към стария си занаят. Тогава Петър получил голямата заповед ‘Паси агънцата ми… Паси овцете ми… Паси овцете ми’ (Йоан 21:15-17).

Непосредствено след Възнесението на Христос, Петър станал безспорният водач на апостолите. Той намерил човек на мястото на Юда Искариот, той пръв проповядвал пред тълпата, той бил първият, който извършвал чудеса в името на Бога. Петър започнал да проповядва на езичниците; той покръстил римския езичник Корнилий и пред Съвета на Йерусалим заявил решението Христовата църква да стане световна, т.е. в нея да влизат и хора с нееврейски произход. Затворен от цар Ирод Антипа, Петър бил освободен от ангел. Последвали мисионерски пъртувания до Антиохия, Коринт и дори Рим, където умрял от мъченическа смърт през 67 година. Петър бил разпнат на хълма Ватикана, надолу с главата, защото смятал, че е недостоен да умре по същия начин, като Спасителя. Тялото му било погребано на същия хълм. При разкопките под църквата Св. Петър са открити останки, за които се предполага, че са на апостола.

***

Свети апостол Павел (с кръщелното име Савел), неуморимият апостол на езичниците, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата ‘Деяния на на апостолите’ (9 глава) се разказва, че на път за Дамаск, където трябвало да арестува последователите на Христос, Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: ‘Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш’. От светлината Савел ослепял. Три дни по-късно един от тези, които трябвало да бъдат арестувани от него, се помолил за зрението му и той прогледнал. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания…Мисионерските му пътувания били съпроводени с много трудности: бил е бит с камъни, многократно хвърлян в затвора, често гладувал…

Последните две години от живота си Павел прекарал в затвора. Около 67-ма година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически през същата година, в която бил разпнат свети апостол Петър. Като римски гражданин, той имал право на по-бърза смърт, затова му отсекли главата. Смъртта му била съпровождена с множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).

В представите на българите Петър и Павел са братя, а някъде се смятат и за близнаци. В традиционния календар на Петровден завършват Петровите пости и се отговява с младо петровско пиле – жертва на светеца. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки-петровки. От тях жените раздават за здраве. На някои места от тях се раздават като помен за умрели деца. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.

В Русия на Петровден празнуват рибарите, защото те смятат този светец за свой покровител. В миналото жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. В някои райони за разговяване до църквата заколвали цял вол, сварявали месото и всички жители на селото хапвали от месото. Във вечерните трапези участвали само старци и женени хора, младежите и девойките отивали навън, за да посрещнат изгрева на слънцето, което на този ден сияе с различни цветове и оттенъци, като дъга. Девойките събирали дванадесет цвята от дванадесет полянки, слагали ги под главите си и очаквали да сънуват този, за когото ще се омъжат.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.