Сирни заговезни | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Сирни заговезни

Сирни заговезни
Сирни заговезни е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден.
Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден. Празнува се 40 дена преди Великден.

Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден.
Празнува се 40 дена преди Великден.


Източно–православно християнство

Източно–православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ – панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината – великите пости.

Римокатолическо християнство

До началото на 19 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.

ИГРИ

Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традицията е след вечеря да се изпълнява обичаят „хамкане“, закача се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавана и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста. Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.

По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920–та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.

На трапезата се подреждат избрани блюда, като задължителни са баница (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта по–младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Сайтът използва Антиспам защита. Научете повече.