Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея после, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Често празника Цветница се свързва свъзкръсващата природа, чийто символ са цветята. Това е времето околоВеликден или Възкресение Христово – най-големия празник за православниясвят. Цветница се чества последната неделя преди Възкресението. Вначалото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. СпоредБиблията и останалите свещенни книги разказват за пристигането наХристос-син божи в Йерусалим. Тогава хората го посрещат с палмовиклонки и възгласите „ осамна ”. Само няколко дена след това те ще викатотново, но този път „ разпни го ”. По стечение на обстоятелстватаправославни и католици са заменили палмовите клони с върбови. Порадитова този празник е известен сред българите и като Връбница.

Макар и религиозен по характер този празник е възприет от българите.Той става част от нашия традиционен календар и намира широкоразпространение в цялата страна. Цветница или Връбница е празник, койтое тясно свързан с Лазаровден. Това не е случайно, тъй като лазарките,които са главнодействащите лица на денят на Св. Лазар са и основнитеучастнички в ритуалите на следващия празничен ден – Връбница. Специалноза този ден се приготвя обреден хляб, който има форма на кукла. Освентова на Цветница девойките си правят венци от върбови клони. След товасе събират на реката и на която венчето тръгне първо и изпреваридругите се избира за кумица. На някои места момите освен тези венчетапускат и обредната хлебна кукла. Избраната кумица и момите, които са яизбрали гувеят една седмица. След като приключат ритуалните лазарскитанци и обреди , които продължават два дена. Фактически тези ритуали иобреди са извършaни на Лазаровден и Цветница. Тези лазарски игриприднадлежат към голям предвеликденски обреден комплекс. Те са свързанис посвещението на девойките от една възрастова и социална група вдруга. Произходът на тези игри може да се проследи още в древността.Събраното от момите-лазарки се занася в дома на кумицата. Там на Великичетвъртак те отново се събират за да боядисат великденските яйца иизпекат празничния козунак. Според старата традиция днес празнуватхората, които носят имена на цветя като например:

• Биляна , Беляна
• Божура
• Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета
• Гергин(а), Гроздан(к)а
• Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а)
• Елица-Идва от Ела
• Евелина – в превод от френски означава горски орех
• Жасминали
• Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
• Ива (име)
• Иглика
• Калина (име), Калин, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен
• Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Люлина
• Маргарита, Магнолия, Малина
• Нева, Невен(а),Незабравка
• Петуния , Пламен, Паулина
• Ралица, Роза, Роксана
• Росен
• Росица
• Смилян(а), Сияна
• Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
• Фидан(ка),Ангел(ина)
• Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
• Череша
• Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

Източник:  bg.wikipedia.org