Домашна ракия от грозде | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Приготвяне на гроздова ракия

Домашна ракия от грозде
Как се прави домашна ракия от грозде?
Как да приготвим хубава домашна гроздова ракия? Технология на приготвянето на домашна ракия от грозде. Ето как се прави домашна гроздова ракия...

Домашна ракия от грозде

Алкохолни питиета се употребят още от древността като в миналото те са били давани като награда за добре свършена работа, за общо опияние и пиршество, както и с различни лечебни цели, за упойка, промиване на рани и т.н. Считало се е, че само избрани имат възможността да вкусят от алкохолната напитка и затова тя е била знакова в определението за буржоазия или елит. По-късно алкохолът достъпва и до най-бедните, приготвя се и се разпространява тайно, та до ден днешен той седи на масата ни като основен аперитив преди хранене и събеседник по време на семейно или приятелско събиране. Алкохолът ни прави по-весели, кара ни да забравим за текущите проблеми, дава ни сили да споделяме и да се уважаваме. А ти мен уважаваш ли ме?

Видове алкохол

Има различни видове алкохол, които задоволяват различните вкусови апетити. Разликите между тях са в начина им на приготвяне, използваните съставки и технология на ферментация, съдържанието на алкохол в тях /градусът им/, съхранението и начинът на консумация. В днешно време широко разпространени са: бирата, виното, водката, уйскито, джинът, мастиката, текилата и пр, като не на последно място поставяме и ракията, за която става дума в статията ни по-нататък.

Ракията

Всеки народ си има слабост към дадено алкохолно питие и това за нас българите е ракията. Ракията ни сплотява, тя ни опиянява, тя ни успокоява, но в някои случаи и ни поболява. Затова трябва да се пие с мярка като мярката е различна за всеки един от нас. Прието е 50-100 мл на ден, но понякога и по 3, няма толкова да ни навреди, нали?

Ракията в повечето случаи е плодова или с други думи, се прави от плод по избор, като това най-често са грозде, сливи, кайсии, череши, вишни, круши, ябълки, смокини. Не е изключено да се прави и от други овошки, както и от цитрусови плодове, дори и от картофи, жито и др. Общо взето изборът остава изцяло ваш!

Гроздова ракия

Гроздовата ракия се приготвя естествено от грозде. Има различни сортове грозде и според това какъв точно ще изберете, ще зависи и точната технология, която трябва да спазите, за да се получи накрая добра домашна ракия. Разликите в сортовете грозде се състоят предимно в това с каква захарност ще е плодът при самото бране, тъй като те се берат по различни време, както и дали в тях ще има прекалено много семки или дебели ципи /кожи/, дали са червени или бели, дали са сладки или кисели, и прочие.

Приготвяне на гроздова ракия

За приготвянето на хубава ракия от грозде са ни необходими достатъчно на брой хубави чепки добре узряло грозде, без значение толкова сортът им. Добре е, когато правим ракия, да използваме един и същ сорт грозде за отделните партиди ракия. Така лесно може да отделим продукцията и да се наслаждаме на различни видове вкусови качества на грозданката.

Време е да оберем гроздето. Това се прави в последните дни на септември и началото на октомври месец, когато гроздето е добре узряло, напоено с топъл летен дъжд в края на август и началото на септември, и няколко седмици след това то е наедряло. От последните летни лъчи гроздето добива за най-кратко време добро захарно съдържание на плода, от което зависи количеството и качеството на нашата ракия.

Гроздето се изсипва в големи пластмасови бидони с капак като предварително се отделят изсъхналите плодове /дрожди/ от чепките. Бидоните съответно могат да бъдат с различен литраж – от 60, 80, 100, 120, 160 литра и т.н., според количеството на гроздето. Важното е да не пълним догоре бидоните, а най-добре на половина, тъй като в процеса на ферментация това може да ни изиграе лоша шега.

За да знаем какво да правим оттук насетне, са ни необходими 2 неща – захаромер и спиртомер. Нужно ни е да знаем предварително каква захарност има гроздето, от което ще правим ракия, или в последствие с помощта на захаромерът ще преценим дали е нужно и колко захар и вода да добавим към бидона с грозде. Целта е захарността да се докара до около 20-22 %. Хубавата ракия от грозде е тази, в която не се добавя допълнително захар. Възможно е да се добави единствено 1 кг захар, която ще спомогне за започването на ферментацията. Ако процентът захарност ни е примерно 25-27 %, то е необходимо да го смъкнем с 5-6 % надолу, което се получава с доливане на вода, според количеството грозде. Плодовете се бъркат с помощта на дървена лопатка и се намачкват като може да си помагаме и с ръце. Целта е да се отдели достатъчно гроздов сок, който да загребем с подходящ съд и да премерим захарността с захаромера. След като успеем да докараме сокът на необходимия % захарност, може да започнем със същинската ферментация. Ако преди това обаче сме решили, че ще заложим на по-голямо количество ракия, което да изпием, може да добавим определено количество захар и поне 4 пъти по толкова допълнително вода. Аз лично го правя в съотношение 1:3,5 захар към вода, т,е. на всеки 10 кг. захар добавям 35 литра вода към бидона с грозде.

Ферментация

След като имаме необходимата захарност от 21 % в шарата /сокът от грозде/ е необходимо да започнем да го бъркаме по няколко пъти на ден и да се мъчим да намачкваме гроздето, така че дрождите да се напукат и сокът от тях да изтече. Бърка се няколко дни поред по няколко пъти на ден. По-конкретно се бърка 4-5 дни по поне 3-4 пъти дневно през няколко часа, след което е необходимо да премерим отново захарността. Целта на мероприятието ни тя да спадне на 0, което означава че е дошло време за варенето.

След тези няколко дни бъркане е необходимо материалът да се остави да си почине, в което време не се бърка, а съвсем леко само се намокря със сокът от грозде образувалата се т.н. шапка от дрожди на повърхността. Ето тук започва същинският процес на ферментация и поради обилната пяна, която се отделя, е добре капакът на бидона да не се слага плътно, а да бъде съвсем леко открехнат. Трябва да имате предвид и температурата на въздуха на вън, както и въздействието на пряката слънчева светлина. Колкото по-горещо е навън, толкова по-бързо протича ферментацията и толкова по-често трябва да следим за процента на захари в материала, за да не го „изпуснем“ – след като стане от 21 на 0 %, е необходимо да варим почти веднага, защото с всеки ден губим от вероятността да изкараме достатъчно хубава ракия за пиене. И все пак в този момент може да запазим материалът поне за 1 година напред, ако го запечатаме плътно с капак, пристегнат с пръстен и приберем на тъмно и хладно място. Важното е там да са дрождите, които ще поддържат т.н. тиха ферментация още дълго време.

След като материалът е готов за варене, преди да се запътим към казанът е добре да извлечем само сокът от гроздето или с други думи виното, което ще сварим за ракия. Това се прави със специална преса, където ферментиралото грозде се изсипва и се пресова, сокът се отделя, а останалите намачкани дрожди и чепки може отново да се върнат във вече празния и измит добре с вода бидон. Тъй като вече сме отделили гроздовият сок, логично е че за следващата партида гроздова ракия ще трябва да използваме задължително захар и съответното количество /топла/ вода по гореописаната технология. Разликата тук е, че тъй като използваме повече кристална захар, вместо естествени захари от зърната, е необходимо да добавим и малко лимонена киселина /1-2 пакетчета/, който ще спомогнат за пълното разтваряне на захарта. Следва нова ферментация и още нов ценен материал за ракия.

Варене на ракия

Отделеният гроздов сок се разлива в поносими за носене туби от по 10-20-30 до 50 л, които се затварят плътно в капачките – така ще се съхранят по-дълго време преди същинското варене на ракия. Най-често се вари на домашни съседки или собствени казани, но от една страна това не е законно, а от друга – самоделните казани са и опасни, тъй като нямат сертификат за качество и не минават съответните проверки за безопасност.

Ето защо е необходимо да си запазите предварително ден и час, в който възнамерявате да варите ракия на лицензиран казан, тъй като сигурно се сещате, че няма да сте единствените жадни за качествен домашен алкохол. А как да запазите предварително казан, без да имате дори още грозде ли? Много лесно, пресметнете кога точно ще го берете или купите и заложите в бидони да ферментира. Преценете сезонът дали ще е горещ или хладен, оставете време около седмица за бурната и още 1 за тихата ферментация, добавете още 1 седмица за по-сигурно материалът ви да е станал както трябва. Накратко, запазете час за около 20-25 дни, след като ще имате грозде и време да го превърнете в божествена напитка.

Друго, което е необходимо да направите предварително, е да осигурите газова бутилка, ако казанът е на газ и работи с пиростия, или достатъчно дърва, с които да сварите ракията. Те трябва да са сухи, нацепени, без пирони или нефтени продукти по тях. Време е да приготвим спиртната напитка..

Готовият материал за ракия се изсипва в казан за ракия с приблизителен обем, но отново не догоре. Затова е необходимо предварително да уточним какъв литраж казан за ракия ще ползваме за варене, тъй като цената за услугата зависи от това и да не се окаже накрая, че ще сварим малко, а ще използваме голям и скъп съд – неефективно е.

Огънят се разпалва и поддържа все още слаб. Казанът се похлупва и се запечатва с тесто от пепел, брашно и малко вода. Поставя се т.н. лула, която също се уплътнява и осъществява връзката с охладителният съд, през който минава серпентина и завършва с тръбичката, по която ще чакаме след малко да текне ракийчицата. В началото е необходимо да поддържаме силен огън, за да може гроздовият сок да заври и да започне да се изпарява от съда. Спокойно, той няма да се изпари навън, ако сме запечатали добре системата. Тези алкохолни пари са ни необходими, защото те са в основата на желания резултат. След като преминат през лулата, те се спускат вече втечнени по серпентина под формата на алкохол, защото са преминали вече в охладителният съд, пълен със студена вода. В този момент е необходимо да намалим бързо огъня, дори при необходимост да напръскаме с малко вода, защото ракията започва да тече. Колкото по-бавно тече, толкова по-хубава ще стане, са казали старите хора. А и удоволствието да я гледаме как се стича по-дълго време, опитвай в същото време от старата пърцуца е още по-голямо..

Първият половин до 1 литър ракия съдържа повече метилови алкохоли, тя е и по-силна на градус, затова се отделя и не се добавя към общото количество. Нарича се още „Първак”, логично защото изтича първа. Използва се предимно за разтривки и топли компреси. Някои казват, че от нея може да се ослепее и затова не се пие. Колкото и единични случаи да има такива, ние нека заложим на сигурното и да не я пием. Нали?!

Поставяме кофата и се наслаждаваме на течащата бавно ракия като поддържаме огъня слаб. Тук идва и ролята на спиртомерът, който сме си осигурили предварително. Важно е да премерим в началото на колко градуса е текнала първоначално ракията, защото всички ще ни питат това – майсторлък си е да текне по-възможност по-силна, което е и вид гаранция, че ще изкараме повече ракия. Тук може да вмъкнем и понятието „Рандеман“, т.е. количеството ракия, което ще изкараме накрая. Но това зависи не само от първоначалната грижа за материалът и поддръжката на огъня, но и от самия казан, на който варите. Казаните, чиято технология имат т.н. двоен дестилат или се вари „с преварка“ директно /което не е всъщност точно така/, пускат ракия с по-висок първоначален градус.

Остава да сменяме кофа след кофа и да преливаме в общия съд като следим градуса както на отделните кофи, така и общия. Ако варим ракия за пиене, е важно да я спрем на 40, максимум 36 градуса в последната кофа като гледаме общата ракия с нея да е 50 и нагоре градуса – нея ще разредим и направим подходяща за пиене в малко по-късен етап.

Ако ще правим преварка на ракията, дори бих казал, че е задължително да направим – все пак смятаме да пием хубава и качествена домашна ракия, може да отделяме първата ракия, докато гори като я пробваме в огъня или до около 20 градуса. След това казанът се почиства и варенето започва наново по същият начин като вместо гроздов сок ние вече наливаме сварената веднъж ракия. Тук разликата е такава, че преварката се извършва на казан с по-малък литраж и трябва да е поне половината или на 3/4 пълен, което означава, че вероятно ще се наложи да долеем някоя и друга кофа с вода. Но не се притеснявайте, излишната вода ще се изпари и ние отново ще се сдобием с така желания алкохол, този път с още по-добър градус и вкус.

Към материалът за преварка някои добавят пакетче сода бикарбонат, за да неутрализират киселините в ракията, както и различни трикове, за да придадат специфичен вкус и аромат. Може да добавите няколко ментови бонбона, или пък семена от кориандър, анасон или други по избор. Това е важен етап, в който се определя идентичността ви като майстор на ракията. А и по дъха й ще ви разпознаят!

Сега ракията ще оставим да изтече до 40 градуса, а онази по-слабата може да отделим за другия път, когато правим преварка – нарича се „патоки“. Някои разреждат с нея готовата ракия, за да я направят на необходимия градус за пиене, но ние не ви препоръчваме това, тъй като в нея има малко по-лош дъх.

Съхранение на ракията

Сварената ракия се налива в добре измити дъбови бъчви или стъкленици, които се оставят „да дишат“ отворени за 2-3 седмици, за да може некачественият алкохол в ракията да излезе. Единствено се поставя марля или парче тензух, което ще я защитава от нападението на малките алкохолни мушици – виненките.

След 20-тия ден нашата ракия може да бъде оцветена в бледо жълто до тъмно кафяво, според предпочитанията ни. Това се прави, разбира се, ако не разполагаме с бъчви, които да придадат този нюанс. За целта може да използваме различни сърцевини на клони от дървета като най-често това са черница, слива, акация и др. Аз лично го правя с онези тънки люспи в орехите, които разделят ядката на четири. Също така добавям и пакетче черен чай в съда с ракията. След още седмица желаният цвят вече е налице. И не забравяйте да извадите след това оцветителите и да прецедите ракията с цедка.

Време е да разредим ракията. Това може да го направим и още преди да преминем към оцветяването. Хубавият, но скъп вариант е дестилираната вода. Алтернатива за нея е слабоминерализираната или трапезна вода на някои марки, които няма да споменаваме тук. Също така мнозина се възползват от студената балканска изворна вода на някои региони. Но каквато и да използвате, налейте в началото съвсем малко и изчакайте. Ако ракията остане мътна и не се избистри след 2-3 минути напълно, не наливайте повече, а сменете водата. Ракията след разреждане трябва да е кристално бистра с приятен цвят. Градусът го правите по желание, за мен лично 47 е нещо идеално, въпреки че няма да откажа и 55 да е, нито пък 40 – важна е компанията.

Та след около 20-25 дни нашата ракия е готова за бутилиране и съхранение. Но, най-важното – и за консумация! Добре е да изчакате поне още 2-3 месеца, когато вкусът ще бъде къде къде по-плътен и мек. Налейте домашната ракия в подходящи по-малки съдове, затворете ги добре и ги приберете на тъмно и прохладно място. Надпишете партидата!

Почерпете се с новата реколта домашна гроздова ракия, извадете за сравнение и от старата. Направете си салата за ракийката. Напълнете една голяма чиния с туршия. Извикайте приятели да дегустират и оценят… Извикайте и мен!

Наздраве!!!

Информация за статията
Домашна ракия от грозде
Заглавие
Домашна ракия от грозде
Описание
Как да приготвим хубава домашна гроздова ракия? Технология на приготвянето на домашна ракия от грозде. Ето как се прави домашна гроздова ракия...
Автор

2 коментара

  1. Avatar Васко каза:

    Във възторг съм!!! Всичко е казано ясно и разбираемо, за което сърдечно благодаря!!! Вече съм уверен, че ще се справя, нищо че съм новобранец!!!
    БЛАГОДАРЯ!!!

  2. Avatar Додо. каза:

    Браво, много добре и достъпно е написано!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.