Произход и история | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Полезни статии. Любопитни статии. Кулинария. Готварство. Диети и Отслабване. Здраве.

Произход и история

Едва ли можем да си представим нашето меню без сирене. То се използва за закуска (сандвичи), предястия, в ястия за обяд и вечеря, както и в десерти (Тирамису). Почти няма национална кухня, в която да не се използва. То е и полезно, и вкусно, и здравословно. И за да му се отдаде почит, подобно на филмовите Оскари, всяка година се раздават награди.

Сиренето се споменава в стария завет и в древногръцките легенди. За произхода му има много легенди. Според една от тях, в една ранна сутрин, арабският търговец Канан тръгнал на далечен път през пустинята. Той взел със себе си малко храна и мляко, което сипал в традиционен номадски съд – изсушен овчи стомах. Привечер търговецът спрял да си почине. Преди сън опитал да си утоли жаждата с малко мляко. Само че вместо мляко, от меха потекла водниста течност (суроватка), а на дъното на нещо се белеело. Това било първото сирене.

Френската дума за сирене – ‘fromage’, идва от изкривяването на думата ‘formage’ – слагам във форма. В нашия език произходът е свързан с думата суров – тъй като в началото в България (а и по цял свят) сирената са правени от сурово (непастьоризирано) мляко.

Технологията на приготвяне, видът и вкусът на съвременните сирена са доста по-ралични от това, което е било преди векове. В някои страни приготвянето на сирене се е превърнало в изкуство и предмет на национална гордост. Така е в Швейцария, Италия, Дания и Холандия и, разбира се, Франция. Всяка провинция и и област, от Елзас до Нормандия, от Пикардия до Корсика, прави свое сирене. В малки домашни мандри се произвеждат стотици видове сирене, които се различават по вид, вкус и аромат.

***

Според древни писмени източници, родината на хляба, виното и сиренето е Близкият Изток. Подобно на легендата, то е било открито от номадите след заквасване на мляко в мехове. Тък като в пустинята вода се намира трудно и невинаги става за пиене, млякото е било основен източник на течност за странстващите племена. Меховете, 40 градусовите жеги и постоянният тръс на коня са създали идеалните условия за заквасване на сирене, което влезло като приятно допълнение към изцяло месното меню на номадите.

Мнозина историци смятат, че овцете и козите са опитомени около 10’000 години пр.н.е. Едрият рогат добитък влиза в обора доста по-късно. При разкопки в древна Месопотамия, на територията на днешен Ирак, археолози са открили, че хората са правили сирене още 6000 г.пр.н.е. Шумерите са го съхранявали във високи стомни. Стенописи свидетелстват за това, че в древен Египет съще са правели сирене, като са го слагали в кожени торбички за отцеждане на саламурата. Още тогава са използвани двата метода: чрез млечнокисела ферментация и чрез засирване, при което се отделя суроватка.

Технологията на приготвяне е усъвършенствана от римляните. За да получат повече видове сирене, те използвали мляко от различни видове животни, билки и подправки, държали го във влажни топли и проветриви или опушени помещения. Известният римски ценител на добрата храна и автор на кулинарни рецепти – Колумела, издава през 50 г пр.н.е сериозен наръчник за приготвяне на сирене. Той обяснява защо е важно да се използва сол, описва процесите на сушене, съхраняване и транспортиране на сиренето. Заслугата на римляните е не само в подобряване качествата на сиренето, но и в неговото разпространение.

Голяма част от съществуващите днес сирена са известни още от средните векове. Горгонзола се произвежда от 879 г, Грана – от 1200 г, а Пармезан – от 1679 г. Характерно за този период е широкото разпространение на манастирите. Освен духовни, те са били и селскостопански центрове. Някои френски сирена носят имената на манастирите, в които са произвеждани – Пор Салю, Мароал и Сен-Нектер. А Мюнстер произлиза от гръцко-латинската дума монастериум.

По време на Ренесанса, аристократите са смятали, че консумирането на сирене е вредно и неприлично.

Промишлената революция през 19 век се отразява и на производството на сирене. Селяните спират да го произвеждат в домашни условия и започват да доставят мляко на големите мандри. Постепенно производството и преработката се првръщат в цяла наука. Луи Пастьор доказва въздействието на микроорганизмите върху процеса на ферментация. Откритията на френския учен оказват силно влияние върху развитието на млечната промишленост.

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.