Пренесена е от нейната родина — реките на Калифорния — в Европа през 1882 г., а у нас — през 1925 г. Тя има биология, аналогична на балканската речна пъстърва, но със следните предимства: издържа на по-висока температура, приспособява се към промените на външната среда, расте по-бързо, привиква към изкуствените храни и бързо ги усвоява, притежава по-голяма устойчивост към заболяване от фурункулоза. Недостатък на дъговата пъстърва е, че месото й няма вкусовите качества на балканската речна пъстърва, а като по-лакома измества местната пъстърва от естествените водоеми. Докато на 2-годишна възраст балканската речна пъстърва достига до 125-170 г, дъговата пъстърва става 400 г. На дължина дъговата пъстърва може да достигне до 90 см, а на тегло до 10-12 кг — средно около 5 кг.