До полова зрелост обитава реките и езерата на Европа, а на 7-8 години преплува Атлантическия океан и изхвърля хайвера си в Саргасово море /до Куба/. През време на дългото пътуване змиорката не се храни и след изхвърлянето на хайвера умира от изтощение. Излюпените личинки, носени от океанското течение, след 2-3 години достигат отново европейските брегове. При навлизането си в реките те се оформят в малки змиорки. У нас змиорки има в реките, вливащи се в Бяло море.

Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.

Хранят се с охлювчета, ракообразни и с хайвера на други риби. На дължина змиорката достига до 2 м, а на тегло — до 6 кг, но обикновено се ловят екземпляри, дълги 50 см и тежки 500-600 г. Месото й е много вкусно, тлъсто и без кости.