Шаран | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! Шаран | Gotvarstvo.Net

Шаран

Шаран
Родината на шарана е Централна Азия. Сега се среща в почти всички части на света.

Родината на шаранът е Централна Азия. Сега се среща в почти всички части на света: в реките от басейна на Средиземно, Азовско, Каспийско и Аралско море, в реките на Западна Европа, в реките от басейна на Тихия океан — от Амур на юг до Бирма. У нас е разпространен в Дунав, Марица, Струма, Места заедно с притоците им, в крайморските езера и реки. Той е топлолюбива риба. Предпочита бавно течащите или застояли, но добре огрени от слънцето води. Среща се и в полусолени води, където образува полупроходни форми, каквито са езерата и блатата край черноморското крайбрежие. Той е най-невзискателен от рибите по отношение на външните условия на живот, температурата на водата, храната и пр. Естествената храна на шарана е от животински произход, но приема и растителна храна. Породистият шаран, произлязъл от обикновения речен шаран, бива люспест, безлюспест /гол/ и огледален. Той се отличава от обикновения по качеството на месото си, което е с по-малко кости, по-тлъсто и по-сочно. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, като женската с дължина 30-40 см и тегло 1200 г изхвърля около 200 хиляди хайверени зърна, тези с дължина 50-60 см и тегло 2-3 кг — 400 хиляди, а големите екземпляри — до 1 000 000 хайверени зърна.

Малките шаранчета на дължина до 20 см и на тегло до 200 г се наричат чуч , средните по дължина /до 30 см/ и тегло /до 900 г/ — чортан и големите с дължина над 30 см и тегло 1 кг — шаран . В миналото са улавяни шарани с дължина 120-150 см и тегло 50-60-70 кг. Сега рядко може да се улови екземпляр до 15 кг.

От витамините са установени А, В,, В2, РР. Като ниацин и пантотенова киселина и витамин С са установени в месото на шарана около 1 мг%, а в черния му дроб — до 3 мг%. От аминокиселините в по-големи количества са застъпени глутаминовата и аспарагиновата киселина, левцинът, пролинът, глицинът, аргининът и др.

Кулинарни качества

Ако се доверим на традицията, шаранът е точно онова, което ни трябва. За зла участ на водния ни исполин той е дарен с изключително вкусно месо. За пържене, нарязани напряко, стават парчетата до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг тази кулинарна технология е възможна само след предварителното разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите рибоци обаче традицията повелява както поне дамаджана вино, така и удобна тава за печене. Компанията от умерено завистливи индивиди се подразбира, така както и основното правило на плакията – бавен огън, докато стане, и после бавен моабет, докато се разкаже всичко за удивителната ни слука.

Може да харесате също така и...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.