Шаран | Gotvarstvo.Net

Кулинарни рецепти за всеки вкус! - Вашият кулинарен помощник!

Шаран

Шаран
Родината на шарана е Централна Азия. Сега се среща в почти всички части на света.

Родината на шаранът е Централна Азия. Сега се среща в почти всички части на света: в реките от басейна на Средиземно, Азовско, Каспийско и Аралско море, в реките на Западна Европа, в реките от басейна на Тихия океан — от Амур на юг до Бирма. У нас е разпространен в Дунав, Марица, Струма, Места заедно с притоците им, в крайморските езера и реки. Той е топлолюбива риба. Предпочита бавно течащите или застояли, но добре огрени от слънцето води. Среща се и в полусолени води, където образува полупроходни форми, каквито са езерата и блатата край черноморското крайбрежие. Той е най-невзискателен от рибите по отношение на външните условия на живот, температурата на водата, храната и пр. Естествената храна на шарана е от животински произход, но приема и растителна храна. Породистият шаран, произлязъл от обикновения речен шаран, бива люспест, безлюспест /гол/ и огледален. Той се отличава от обикновения по качеството на месото си, което е с по-малко кости, по-тлъсто и по-сочно. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, като женската с дължина 30-40 см и тегло 1200 г изхвърля около 200 хиляди хайверени зърна, тези с дължина 50-60 см и тегло 2-3 кг — 400 хиляди, а големите екземпляри — до 1 000 000 хайверени зърна.

Малките шаранчета на дължина до 20 см и на тегло до 200 г се наричат чуч , средните по дължина /до 30 см/ и тегло /до 900 г/ — чортан и големите с дължина над 30 см и тегло 1 кг — шаран . В миналото са улавяни шарани с дължина 120-150 см и тегло 50-60-70 кг. Сега рядко може да се улови екземпляр до 15 кг.

От витамините са установени А, В,, В2, РР. Като ниацин и пантотенова киселина и витамин С са установени в месото на шарана около 1 мг%, а в черния му дроб — до 3 мг%. От аминокиселините в по-големи количества са застъпени глутаминовата и аспарагиновата киселина, левцинът, пролинът, глицинът, аргининът и др.

Кулинарни качества

Ако се доверим на традицията, шаранът е точно онова, което ни трябва. За зла участ на водния ни исполин той е дарен с изключително вкусно месо. За пържене, нарязани напряко, стават парчетата до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг тази кулинарна технология е възможна само след предварителното разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите рибоци обаче традицията повелява както поне дамаджана вино, така и удобна тава за печене. Компанията от умерено завистливи индивиди се подразбира, така както и основното правило на плакията – бавен огън, докато стане, и после бавен моабет, докато се разкаже всичко за удивителната ни слука.

Вие сте тук:

Вижте още...

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Сайтът използва Антиспам защита. Научете повече.